Конят тъпчеше с копита не някаква там жалка змия, а всичките седем смъртни гряха наведнъж; греховете бяха изобразени алегорично под формата на седем неголеми, но много противни фигурки.
Нататък следваше цилиндричен постамент, не особено висок. Референтът Друбецкой-заде вече беше успял да прикрепи към постамента табела „Охранява се от държавата“. Но и без табелата тук имаше достатъчно писания. Само че буквите бяха не руски и не латински, и не арабски, а дявол знае какви.
Учените хора веднага почнаха всеки по своему да тълкуват надписа на постамента. Но Друбецкой-заде живо пресече това нещо. Той добре помнеше как преди войната бе изгърмял един негов бащин приятел-египтолог. Този египтолог се бе хванал да превежда от някакъв рядък папирус една песен на строителите на Хеопсовата пирамида, и се получи примерно ето какво:
В това видяха намек за една много популярна песен, написана от разстрелян кулашки поет. И загина египтологът. Така че по-добре да не си вземат беля на главата и да не разшифроват нищо, докато не дойдат указания. И указанията дойдоха:
— …представлява забележителен паметник… достояние на цялото прогресивно… таят се несметни съкровища… дълг пред човечеството… да усилим задълбочаването… задължени да се обогатим с шедьоврите… А на гроба ми! Никой няма да дойде!! Само рано напролет!!! Славей ще ми запее!!!!
Умните хора разбраха така: находката си е находка, но ще се наложи да продължат с копаенето.
Нощем, след отбой, Заведението шумеше. Най-различни планове относно статуята строеше народът. Най-отчаяните предлагаха да отмъкнат чугунения и чрез невидимия пазач Инокентий Блатних и задушевния му приятел Бокаса да го продадат на някой побъркан японски милионер; коня пък да употребят за храна. Свободомислещите нямаха покой от надписа — може би именно чугуненият е основал Заведението? Мистиците изпаднаха в състояние сатори и дрънкаха вече дявол знае какво. Санитарите, мъчени от секретните си суеверия, тайно ридаеха. Тук те знаеха предварително всичко.
21. НЕ Е ВОДИЦА
Семьон Агресора и Терентий Тетерин не си мътеха главите с паметника — внимателно го огледаха, не намериха свои символи, плюха и го забравиха. За работа те си бяха харесали най-далечната и дълбока галерия. Там, далеч от любопитни очи, те провеждаха закрити заседания на масонската ложа, обсъждаха много от най-коварните и престъпни планове за световно господство. Лошо се пише на човечеството, когато Семьон и Терентий успеят да излязат на свобода! Терентий смяташе да подчини на себе си международната наркомафия, а Агресора — ционисткото лоби. С лопатите работеха не твърде много, без да бързат, защото отдавна бяха оплели санитаря-десетник в лепкавите си мрежи.
Но в този ден двамата решиха съвсем да си починат.
— Никакви сили нямам повече — съобщи Семьон Агресора. — Явно мисията на моя народ на тази земя е изпълнена.
— И аз спирам — съгласи се Тетерин. — Колко време се бъхтя заради теб? Аз бачкам, а ти или на цигулка, или кино снимаш…
— Но аз нямам никаква цигулка, аз не умея на цигулка! — възмути се Агресора. И заби моторизирания си бел дълбоко в земята, давайки да се разбере, че не възнамерява да го измъкне днес.
Терентий заби лопатата си до него — още по-дълбоко. Изпод лопатата нещо пръсна.
— Мамка му — кладенец изкопахме! — досети се Тетерин.
— Да бягаме, глупако! — закрещя Семьон. — Това са подземни води! Аз предупреждавах, че не бива да копаем дълбоко…
И тайните масони, вземайки подотчетния инвентар, бързо и ловко се качиха горе.
Санитарят-десетник, оплетен в мрежите на заговорниците, все пак се смая от такава наглост и искаше да ги срита надолу, но…
— Защо са ви разкървавени мутрите? — попита той. — Пак ли не можахте да разделите консервите?
И наистина, мутрите на масоните бяха в кръв.
— Какво, значи сега такава вода извира? — учуди се Агресора.
Терентий се обърса, погледна ръкава си:
— Вярно бе. На ти сега кладенец!
Дотича санитарното началство. Началството не повярва на вечно лъжещите масони и прати десетника на проверка. Десетникът зашляпа надолу и се върна като от филм на ужасите. Началството нареди да си траят и да затворят масоните за секретност в ареста. Не успя да хлопне вратата зад тях, а ямата се напълни до края…