Докладваха на Павел Янович. Да каже на Кузма Никитич цялата истина той не се реши — рапортува, че е открито находище на нефт, нефтените работници на Заведението още днес пристъпват към експлоатация и строителство на нефтопровода Родина — Мюнхен по съвместен проект. При това той изпроси за себе си и най-близкото обкръжение усилени дажби.
В голямата страна такава глупост би минала за чиста истина. Но първо, нефтът мирише на нефт. А второ, кръвта мирише на кръв. Замириса на кръв.
Първи усетиха миризмата кръвопийците със стаж, като Шалва Евсеевич.
— Дойде временцето, синко! — зарадва той Тихон Гренадеров.
— Какво временце?
— Ами нашето — на старите орли! А и за вас, комсомолците-орлета, ще има плячка! Разбирам аз — свърши либерализмът!
— Как така?
— Сега ще ти обясня. Ето ние с теб седим тук. А срещу нас на държавното легло нахално спи и хърка обитателят Синелников. Как смяташ — с нас ли е той сега?
— Като че ли не.
— Значи е против нас?
— Така излиза…
— А ако е против нас — бий го на моя отговорност!
Тихон Гренадеров помисли и се отказа. Шалва Евсеевич също помисли и се отказа, страхувайки се да не получи по мутрата. Тогава комисарят реши да смени подхода:
— Тиша, сега ще ти го обясня още по-добре. Как мислиш, ако почнем да учим на ум обитателя Синелников — той ще ни го върне ли?
— Разбира се, ще ни го върне.
— Значи няма да се предаде? А ако врагът не се предава, добрите хора какво правят с него?
— Че той само тихо лежи и спи.
— Глупости! Той не спи, а приспива бдителността ни! Мислиш, заради кого седим затворени тук в Заведението? Ами ето, заради ето такива седим! Преброй колко ръце има той!
— Една, две — две ръце…
— Винаги съм казвал, че е двуръчник23! Колко пъти съм сигнализирал — все без полза…
— Ами че ти, чичо комисар, също си двуръчник…
— Аз да съм двуръчник? Че аз още от двайсет и девета година! Такива като вас! С ей тия ръце!
Тук миризмата на кръв удари в главата Шалва Евсеевич особено силно, и той се нахвърли върху Тихон. Тихон с едната си дълга ръка вдигна Шалва Евсеевич над пода, а с другата взе да буди чичо Саня. Чичо Саня се събуди без удоволствие, подуши с нос…
— А-а, ето каква е работата! Ударило е старата гвардия! Шалва Евсеевич, нали ти казвах, че историята не върви заднишком, какво беснееш?
Комисарят Потрошилов се удряше в Тихоновия юмрук и викаше:
— Другарю Курски! По-широко прилагайте разстрелите! Повишавайте масовостта на терора!24 За нашия Миронич! Смърт на наемниците от всички видове!
Е, тук и Тихон озверя! Той почна да блъска Шалва Евсеевич в каквото му попадне и крещеше странно:
— Ето как, ето как бие нашият „Спартак“!
Чичо Саня едвам ги раздели по ъглите, но и той кой знае защо действаше по-твърдо от обичайното.
В Заведението се надигна страшен ропот. Във всяка стая обитателите взеха да си припомнят един на друг обиди — лични, на баща, на майка, класови, общочовешки, национално-териториални, стари, нови, за три години напред. Обитателите дори почнаха да трошат държавните мебели, за да могат с техните фрагменти да се обезобразяват един друг и така да възстановят историческата справедливост.
Дори в самата санитарна служба отнякъде се появиха две крила: дясно и ляво. Десните твърдяха, че безсмъртието е крайна цел на кузмизма-никитизма, а левите — че то е само средство за постигане на борбата за освобождение на човечеството по целия свят. А тук още Васичкин припомни на Тиртични за укритата от приятеля му още през 1968 година бутилка водка „Кориандрова“. Двете крила със страшни викове се нахвърлиха едно срещу друго. Само пряката заплаха за снемане от дажби, обявена от Павел Янович, успя да ги удържи от взаимно изтребление. Усмирените санитари хванаха велосипедните вериги и се хвърлиха да въвеждат ред.
Когато всички повече или по-малко се усмириха, пред личния състав се изказа по телевизията Друбецкой-заде. Като бивш син на геолог той квалифицирано обясни, че от земята не извира никаква кръв, а най-обикновена руда. Ненапразно в Русия на кръвопускането казват така — мятане на руда. Освен това нефтът на Марс, както ни учат фантастите, е именно червен на цвят, но там никой не прави от това трагедия. А виж, обитателите с несанкционираното си безчинство са огорчили Кузма Никитич. Затова той заповядва паникьорите и кресльовците да се наказват строго, а останалите да пият успокоително, колкото поемат.
Поеха, както се казва, много, и всички се успокоиха. Само за масоните, заключени в карцера, забравиха. И те се млатеха, колкото им сили държат. Но после също се успокоиха и заспаха прегърнати, тъй като в дранголника не се полагат одеяла и прочие.