Заведението заспа, кръвта от земята тихичко течеше и течеше, и пропиваше пръстта, и тя ставаше течна и лепкава, но никой не забеляза как под тежестта на зданието пръстта лекичко поддаде. Два сантиметра, не повече. Само чугуненият ездач на постамента сякаш се размърда, но и това не забеляза никой, тъй като уставът забраняваше на часовите да се пулят към охранявания обект.
23. ОСЕМНАДЕСЕТИ БРЮМЕР
Тъкмо тогава започна всичко.
Преди сирената Тихон Гренадеров тихо бе събуден от двама санитари.
— Ставай, кандидате. Настана часът да изпълниш първото си санитарно поръчение. Паметника в двора знаеш ли го?
— Че нали аз го…
— А ти недей дрънка. Кузма Никитич винаги ни е учил само на лична скромност. Ето ти чист парцал и кофа. До утре паметникът да блести, като на котарак ташаците. Повтори задачата!
— Паметникът… като на котарак…
— Браво!
И санитарите излязоха, а от разговора се събуди чичо Саня.
— Ей, Тихон — каза той. — Измий и коня както трябва! И го напой първо — че той цяла вечност не е пил! И захар му дай, само гледай да не я изядеш ти!
— Няма да я изям — въздъхна Тихон. Отиде до умивалника, напълни кофата с вода, слезе на двора.
У нас нищо не е като хората. Ето и сега. Пратиха Тихон, а сами забравиха, че за часови до чугунения ездач бяха поставени като наказание за разколническа дейност Васичкин и Тиртични. Часовите заразмахваха велосипедни вериги и почнаха да да викат по устав:
— Стой! Стой, кой идва! Стой, ще стрелям! Кх, кх!
— Аз имам санитарно поръчение преди приемане в редовете…
— Нищо не знаем! Докато не ни сменят — ще стоим!
Тихон се позамисли, и то тъй здраво, че отново си припомни нещо от миналия живот:
— А аз знам как се сменят часови! Само нож трябва!
Васичкин и Тиртични, нищо че бяха смели, но се уплашиха:
— Какво, побърка ли се?
— А може и без нож! При нас в три пъти червенознаменния за нощно виждане „Братя Черепанови“… Дявол го взел, пак го забравих!
Той като тигър се хвърли върху трезвениците и само за миг ги върза със собствените им униформени куртки. А за да не вдигат шум, с тока на ботуша на Васичкин запуши устата на Тиртични и обратно. Напои коня с кофа вода и изтича за нова, по пътя взе и стълба.
Коня той изми както желаеше чичо Саня, старателно. Тихон не знаеше, че конят може и да го ритне както подобава, и не се плашеше. И конят стоеше неподвижно, само хрупаше захарта и веднъж махна с опашка.
А да тича нагоре за още вода за чугунения — Тихон го домързя, той се спусна в една от шахтите и загреба кръв. „Дори по-красив ще стане!“ — радваше се той за ездача. Набързо го поля, изтри го с парцала надве-натри, сгъна стълбата и побягна към стаята да си доспи колкото остава. При това за снетите по неуставен начин часови отмъстително забрави.
С ужас чуха Васичкин и Тиртични глухото ръмжене над себе си. Чугуненият паметник се размърда и се намести по-удобно в седлото. После вдигна тоягата с шиповете, повъртя я над главата си, изсумтя и се успокои. Затова пък под краката на коня се разшаваха също оживелите смъртни грехове. Те скверно се хилеха.
Трезвениците измучаха нещо един на друг и настрани, като сиамски близнаци, запълзяха надалеч от паметника. По пътя паднаха в една яма, но за щастие плитка и суха.
…Вместо от сирени, събуждането бе възвестено от фанфари.
— …Тържественият ден… осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт… наградата намери героя… в боеве и походи… с усилията на лауреата другаря Вучетич… славните чугунолеяри на Урал, Сибир и Далечния Изток… символ на несъкрушима твърдина… Не летете, чайки, над морето! Къде ли ще кацнете там!! У дома летете, в край далечен!!! Носете печалната вест!!!!
Друбецкой-заде обясни, че денят ще бъде не работен, а знаменателна дата. С цел да се прекратят зачестилите напоследък във връзка с неотдавнашните събития идейни разногласия, академик Фулюганов се бе жертвал, не беше спал цяла нощ и бе разгадал неизвестния на науката надпис на цокъла на паметника. Той тържествено провъзгласявал: „На Кузма Никитич Хегемонов, бащата-основател на Вселената — от работническия комитет на профсъюза на работниците от орденоносната промишленост“.
Ето, оказва се, на кого бил паметникът! Да не си блъскат напразно главите!
— Дрънканици — каза чичо Саня на Тихон, обличащ празничните дрехи. — Този чугуненият сигурно и в Атлантида още е стърчал! А там пише ето какво: „На непосредствения началник — от неблагодарното човечество!“ Или нещо от тоя род.
— Това е анархосиндикализъм! — нададе вой комисарят Потрошилов.