В отговор радиото засвири маршове и друга лека музика.
Почвата на двора беше станала съвсем влажна от кръв, пантофите на обитателите се намокриха, санитарите пък излязоха с гумени ботуши и плюеха на всичко освен на Кузма Никитич.
Накрая се появи и той, с пищен букет цветя, които се канеше да положи в подножието на собствения си паметник. Оркестърът засвири Химна на санитарната служба. Кузма Никитич, поддържан от референта и Павел Янович, се приближи до монумента и напълно самостоятелно се поклони ниско-ниско…
Чугуненият истукан заръмжа и замахна с тоягата. Тълпата се втурна към стените. Пред всички се озоваха Друбецкой-заде и Залубко, изоставили вожда в явна беда.
— У-у-у! — ревеше чугуненият. — У-у-зурр-…прр…
И ездачът ловко, за чугунен човек, замахна с тоягата и закачи Кузма Никитич с един от шиповете. Шипът се забоде в гърба, Хегемонов падна и се затъркаля по земята. От дупката в гърба със свистене се устреми навън тежък застоял се въздух. Тялото на Кузма Никитич бързо се свиваше, сбръчкваше се, и накрая остана само тънката обвивка.
Ездачът пък зае обичайната си поза, сякаш нищо не е сторил.
Обитателите и санитарите с ужас гледаха едни към други.
— Кълна се в майка си — каза от тълпата лекарят-сатанатам. — Всичко вътре в него си беше както трябва! Нали от него анализи съм вземал!
Лекарят-стрикулист изказа смелото предположение, че в процеса на ръководна работа вътрешният облик на Кузма Никитич изцяло е преминал в духа на кузмизма-никитизма, който дух ни обгръща и сега.
— Братя! — викна поетът Двоерилко. — Да си разчистим с него сметките за нашия Кузма!
— Не се приближавайте! Не го дразнете! — закрещя Залубко. — Всички да се приготвят за кратка гражданска панихида! Нищо страшно няма! Осъществи се мигновена прижизнена мумификация! Смърт няма, хора! Ще бъдем живи — и няма да измрем! Днес ние изпращаме в последния боен и трудов път нашия наистина безсмъртен другар и вожд Никита Кузмич Хегемонов. Престана да тупти сърцето на основоположника на кузмизма-никитизма, надежден приятел на цялото борещо се човечество. Смъртта откъсна от редовете ни изтъкнат ръководител…
Лекарите междувременно не губеха нито надежда, нито време: залепиха с тиксо дупката на гърба и се опитваха отново да върнат Хегемонов в предишния му облик посредством сламка за коктейл, както селските деца обикновено надуват жаби. После доносологът се досети и нареди колкото може по-бързо да донесат балон с кислород.
Донесоха, както винаги става в болниците, с водород.
— Спи спокойно, верни сине на вечността! — продължаваше Залубко, а сам хвърляше погледи към действията на лекарите: ами ако го оживят? — Твоите сподвижници и ученици ще поведат благодарните широки маси нататък по пътя, прокаран от гения на твоя интелект. Още по-тясно ще стегнем редиците си, още по-здраво ще затворим Стоманената порта, още по-твърдо ще се сплотим около санитарната служба. Макар че теб те няма при нас, но всяка наша крачка, всеки наш помисъл…
Чак доносологът се заслуша, надувайки Хегемонов. Той стана съвсем кръгъл, откъсна се от накрайника на маркуча и стремително полетя нагоре.
— Ех — успя да каже само доносологът.
Залубко също погледна квадратното небе и продължи:
— Заедно с това не може да не отбележим, че покойникът беше, няма да се уплаша от тази дума, нееднозначна фигура. В значителна степен му бяха свойствени егоизъм, нескромност в бита, тяснофеодални интереси, чревоугодие, вземане на подкупи, измяна на Родината, явна склонност към мистицизъм. Именно Хегемонов носи цялата отговорност за онези многобройни жертви, които понесе личният състав на обитателите и дори санитарната служба, която в никаква степен и никога в болшинството си не е споделяла провежданите от прословутия Нафик Героев беззакония. Санитарите и сега, както някога в зората на времето, са готови да водят основната маса в гореуказаното направление. Невежеството и самонадеяността на предишното ръководство, слабото знание на кузмизма-никитизма, който Кузма Никитич необосновано приписваше на себе си…
— Лъжеш! — извикаха в един глас от ямата Васичкин и Тиртични. Накрая те бяха прегризали токовете и въжетата. При това им се бе наложило да издържат борбата със седемте смъртни гряха, които се бяха разбягали из целия двор. Грехът на Пиянството бе попаднал под ръката на Тиртични, и той с удоволствие му счупи чугунения крак: нека сега да бяга!
— Лъжеш! — викаха Васичкин и Тиртичний. — Кой, ако не той? А? Така не може!
— Как кой? — съвършено искрено се учуди Павел Янович. — Ето тук сред нас стои един другар от високовъглероден материал — той посочи чугунения ездач. — Той именно е истинският Кузма Никитич Хегемонов. А онзи, вие сами видяхте — раздута величина под влияние на ласкатели и подлизурковци. А сега ще помолим другаря да слезе при нас и да застане в авангарда, на предния край начело на Заведението…