„Първият секретар на Коксагизкия обком на КПСС лично проверява качеството на паричните знаци, пуснати от местната обогатителна фабрика“;
„Първият секретар на Коксагизкия обком на КПСС в присъствието на инструктор от републиканския ЦК се отказва от стереотипите в партийната работа“.
Темата се увенчаваше от широкомащабно платно, озаглавено „Победителите в Коксагизкото областно социалистическо съревнование се разправят с победените“.
И това е. От коксагизката тематика изпадаше само едно платно под название „Подвигът на четирийсет и шестте лвовски студентки-антисемитки“. Но за съжаление я бе рисувал голям авангардист, и затова не беше ясно четирийсет и шест момичета ли са изобразени на платното, точно в Лвов ли се случва действието, попада ли това действие в категорията подвиг, носи ли то ярко изразен антисемитски характер, пък и явяват ли се тези момичета студентки.
Независимо от това Тихон се изплаши от картината, зарида и искаше да избяга, но чичо Саня бързо отвлече неукрепналото му внимание със скулптурната група „Юноша, овладяващ диалектическия метод за познание на действителността“. С това се наложи да завършат културната програма и с тъга да се върнат в родната стая.
— Какво, соколи, дощя ви се Чехов да почетете? — приветства ги Шалва Евсеевич Потрошилов. През живота си той не бе прочел нито един ред от Чехов, но здраво го ненавиждаше заради пенснето. — А знаете ли какво се полага днес за Чехов?
— За Чехов? — учуди се чичо Саня.
— За Чехов, за Чехов! Ей сега имаше политинформация. Да беше поживял Чехов още десетина години, и в чий стан щеше да се озове? Така, така! Ти, Тихон, не го слушай! Ти народа поразпитай! Той всичко знае, народът: откъде какво е тръгнало, и къде е началото на всичко. Ето днес след вечеря излез в двора и послушай. Там приказки разказват, излагат митовете на световните народи в достъпна форма. Вярно, там и вредни неща разказват, когато санитарят отслаби бдителността, но аз ще ти помогна да отличиш зърното от плевелите!
4. КАК БЕШЕ ПОПАДНАЛ В ЗАВЕДЕНИЕТО КОМИСАРЯТ ПОТРОШИЛОВ
Още сега да се уговорим: на нито една дума, произнесена в пределите на Заведението, не бива да се вярва. Нито една анкета, нито една биография не отговаряше на действителността. Защото всичко се разглеждаше в светлината на идеите на кузмизма-никитизма, а тази светлина беше от променлива по-променлива.
С една дума, казваха така: там, зад тухлените стени и неизмеримите години, наистина Шалва Евсеевич Потрошилов служил като комисар на часовникарската промишленост. Веднъж той решил да почете с нещо двайсетгодишния юбилей на РККА.5 И измислил забележителен командирски часовник. По замисъл в случай на война циферблатът на този часовник би трябвало незабавно да почервенее и така да даде сигнал за тревога. Шалва Евсеевич имаше и друг замисъл. В тези времена на подлеците-командири нямаха вяра, те бяха напакостили доста в Испания. И за да не намислят те, мерзавците, да се предадат в плен в случай на нещо, в часовника монтираха специално устройство. Вдига ръка човекът, а от часовника изскача отровна игличка и го бодва.
В цялата страна в един и същи ден на всички командири от РККА връчиха такива часовници. Но нали всеки човек, дори и маршал да е, все веднъж на ден ще вдигне ръка! Един искал да посвири на цигулка, друг да се превърти на лоста, трети посегнал към шкафа за коняк… Колко от тях паднаха в този ден!
Така подведе любимия си вожд комисарят Потрошилов. А вождът реши: по-добре да се прочуе като злодей, отколкото като идиот. И обявиха всички покойни командири със задна дата за врагове на народа, пак със задна дата проведоха заседания на трибуналите, а пък роднините се наложи да ги затворят за убедителност и неразгласяване.
Тогава него го хвърлиха в Заведението… Макар че понякога той разказваше и така:
— Хвърлиха ме някъде в тила на врага, в самия Берлин, в смисъл — бърлогата. Вървя по Унтер ден Линден, излизам на Адолф Хитлерщрасе. Аз съм с полушубка, кожух, шлем-маска — всичките нови! Гледам, срещу мен нахално върви през забранената ивица фелдмаршал Кайтел — същият, който после подписа капитулацията. Аз викам бързо три пъти: „Стой! Стой, кой идва! Стой, ще стрелям! Произведох предупредителен изстрел в главата, и той се свлече. Е, тогава дотичаха, съставиха акт, гестаповската охрана в ареста, а на мен десет дни отпуск…“
Разказът на Шалва Евсеевич за тези десет дни е невъзможно да бъде приведен поради пълната му неприличност.