— Ти и Сами се разбирате добре, нали?
— Да.
— Той е уплашен. Мрази тази работа, нали?
— Нуждае се от парите.
— Вярно е. Мисля да направя промяна. Момчетата се оплакаха веднъж-дваж. Времената се менят. Те май не обичат да се вдига пушек, когато се събират парите. Искам да чуя на теб как ти се струва. Мислиш ли, че трябва да направя промяна?
Мисълта на Джони работеше светкавично. Не беше време да се поддържа, който и да било — дори Сами. След някакви си шест дни — ако, всичко вървеше добре — той щеше да има скрити около сто и петдесет хиляди долара.
— Ходех със Сами — отвърна сковано. — Това ми беше работата през последните десет години, мистър Джо. Ще ходя с всеки, когото изберете.
— Смятам да направя пълна промяна — повтори Масино. — Ти и Сами. Десет години е дяволски много време! Може ли Сами да кара кола?
— Не ще и дума, а и разбира от коли. Започнал е в сервиз.
— Чувал съм за това. Мислиш ли, че ще му хареса да ми стане шофьор? Жената постоянно ми натяква. Твърди, че било проява на лош вкус от моя страна сам да карам ролс-ройса. Иска униформа. Боже мой! Смята, че Сами ще изглежда наистина много добре в униформа.
— Можеш сам да го попиташ, мистър Джо.
— Ти ще говориш с него, Джони. Колко получава той?
— Сто.
— Е добре, кажи му, че ще има сто и петдесет.
— Ще му кажа.
Отново последва продължителна пауза, докато Джони чакаше да чуе за собствената си съдба.
— Сега за теб, Джони — най-сетне се обади Масино. — Ти си добре известен в този град. Хората те харесват и те уважават. Какво ще речеш да поемеш грижата за „едноръките бандити“?
Джони се вцепени. Това беше последното нещо, което бе очаквал да му предложат… И последното, което би искал. Бърни Шулц — дебел застаряващ мъж, се грижеше при Масино за тези автомати — беше го правил през последните пет години. Често се беше вайкал пред Джони как Анди непрекъснато го гонел, ако сборът от игралните автомати паднел под онова, за което Бърни и без това твърдял, че е невъзможно да се получи.
Припомни си Бърни — потен, с тъмни кръгове под очите, да казва: „Проклетата работа не си заслужава, Джони. Нямаш представа. Този кучи син постоянно те натиска да търсиш нови места. Изпотрошаваш си краката, докато се опитваш да намериш мръсници, които да вземат автоматите. После, ако ги вземат, някое гадно хлапе ги поврежда. Никога не спираш да работиш.“
— А какво ще стане с Бърни? — попита Джони, за да печели време.
— С Бърни е свършено. — Дружелюбното изражение на Масино се изпари и сега той беше станал студения безмилостен екзекутор. — Ти ще можеш да поддържаш това, Джони. Няма да ти бъде трудно да намираш нови места. Хората те уважават. Ще получаваш четиристотин и един процент дял от печалбата. Можеш да си докарваш чисто осемстотин, ако наистина се захванеш с работата. Какво ще кажеш?
Джони мислеше бързо. Беше предложение, на което не смееше да откаже. Беше сигурен, че ако откаже, ще го изхвърлят, а още не беше готов да бъде изритан.
Като гледаше право в Масино, той попита:
— Кога започвам?
Масино се ухили и, като се приведе напред, тупна Джони по коляното.
— Точно така обичам да ми говорят момчетата — рече той. — Знаех, че съм избрал, когото трябва. Започваш на първи другия месец. Дотогава ще уредя нещата с Бърни. Поговори за работата с Анди. Той ще те осветли.
Стана, погледна часовника си и направи гримаса.
— Налага се да излизам. Ще трябва да заведа жената на някакъв скапан купон. Добре, Джони, о’кей, споразумяхме се. Сигурни са ти осемстотин долара седмично. — Той сложи тежката си ръка на раменете на Джони и го поведе към вратата. — Говори със Сами. Ако иска работата, кажи му да се види с Анди, който ще му уреди униформата. Ти също правиш следващото събиране и после започваш новата си работа… Добре ли е?
— Мен ме урежда — отвърна Джони и излезе в големия хол, където чакаше икономът.
— Довиждане — каза Масино и закрачи нагоре по стълбите, като тихо си подсвиркваше, докато се скри от погледа на Джони.
Когато стигна до колата, Джони се спря и се поколеба. Погледна си часовника. Беше девет и пет. Като познаваше апетита на Мелани, предположи, че ще бъде заета още около половин час. Реши, че си струва да размени някоя дума с Бърни Щулц.
Подкара през града и пристигна пред апартамента на Бърни след петнадесет минути. Намери го вкъщи, свалил обувките, с бира в ръка, седнал пред телевизора.