Джони не спря, за да се увери, че е обезвредил Бено. Знаеше, че е така и нямаше смисъл да пилее секундите. Пристъпи към сейфа, извади ключа от джоба си и го отвори. Грабна двете чанти. Пот се стичаше по лицето му. Торбите бяха много по-тежки, отколкото беше очаквал. Извади ключа от сейфа, помъкна двете чанти, прескочи неподвижното тяло на Бено, спря за миг, за да стъпче тлеещия вестник, и натисна копчето на асансьора.
Когато слезе на партера, внимателно огледа пустото фоайе, след това с по една чанта във всяка ръка, облечена в ръкавица, излезе на улицата. Спря отново, после, доволен, че улицата е само негова, се спусна към автогарата „Грейхаунд“.
Едър негър сънливо метеше и не погледна към Джони, когато отключваше бокса. Докато натъпкваше вътре чантите, чу късен автобус да тръгва и видя светлините на фаровете му, когато той излезе на улицата. Трябваше да напъне силно, за да успее да затвори вратата на бокса. Завъртя ключа, извади го и излезе от автогарата.
Първият ход на операцията се бе подквасил! Той се гмурна в една странична уличка и побягна. Сто осемдесет и шест хиляди долара! Завладя го вълна на триумф, както тичаше. Сега вече не можеше да се провали! Масино никога нямаше да заподозре него! Усети мощно, неудържимо сексуално желание.
Като хвърчеше по задните улички, безлюдни в този час на нощта, той най-после стигна до блока на Мелани. Спря се в сенките, огледа се, за да се увери, че наоколо няма някой, който да разруши неговото алиби, след това, като се движеше бързо, влезе и взе асансьора до етажа на Мелани.
Отново постоя в асансьора, за да се убеди, че в коридора няма никой, след това се втурна насреща към вратата на Мелани, натисна дръжката и се озова вътре.
Облегна се на вратата. Сърцето му блъскаше силно. Е добре, беше го направил. Погледна си часовника. Кражбата му беше отнела двадесет и пет минути!
— Джони?
Мелани, в късата си нощница, влезе във всекидневната.
Той се усмихна насила.
— Ето ме… Както ти казах… Няма за какво да се тревожиш.
Тя се вторачи в него, черните й очи се бяха разширили от страх.
— Какво стана?
— Казах ти да не се безпокоиш. — Той я прегърна. — Но нещо ще се случи ей сега… Познай какво!
Като я грабна, той я понесе към спалнята и нежно я положи на леглото.
— Всичко е о’кей, бебче — рече, като съблече сакото си, смъкна кобура и свали ризата. Може да беше от напрежението през последния половин час, но той я искаше както никога досега.
Тя лежеше неподвижно, втренчена в него.
— Ти и аз… Този път ще бъде най-хубаво — прошепна Джони, докато смъкваше ципа на панталоните си и изведнъж се почувства ужасяващо гол. Стоеше неподвижен, гледаше надолу и усещаше подлудяващото си желание като пламък, залят с кофа вода.
— Медальонът ти — обади се Мелани.
Джони се изправи. Погледна към косматите си гърди. Медальонът на свети Христофор вече не висеше на своята сребърна верижка. С разтреперани ръце той повдигна верижката и видя, че мъничката кукичка, която го държеше, беше изкривена и отворена.
За пръв път в живота си усети ледената хватка на страха.
— Търси го!
Изплющяването на гласа му и изразът в очите му вдигнаха Мелани от леглото. Те търсиха заедно в спалнята, после във всекидневната, но медальонът не беше в апартамента.
Той изтича в спалнята, намъкна ризата, сложи кобура с пистолета, после сакото. Мелани попита изплашено:
— Какво става, Джони? Кажи ми!
— Легни си… и ме чакай — и излезе от апартамента.
Спря да потърси в коридора, после в клетката на асансьора… Нямаше го. Слезе във фоайето, претърси и него, след това излезе на улицата. Вече се тресеше целият. Спря, за да поеме дълбоко с дробовете си влажния въздух, като се опитваше да овладее надигащата се в него паника.
Не това беше начинът да действа, рече си той. Къде е загубил медальона? Като отключи колата, започна да търси около шофьорското място. Никакъв медальон.
Отново заключи колата и спря да помисли. Можеше да е паднал навсякъде, но ако това беше станало в офиса на Анди, спукана му беше работата. Боже! Провалил ли се беше? Всичките му планове, неговото сигурно двегодишно изчакване, докато купи лодката, щяха да се изпепелят в огъня, който Масино щеше да подпали. Да остави медальона си в офиса на Анди означаваше да остави подписано признание, че той е взел парите!
Все още имаше шанс. Запъти се към колата, после спря. Мисли добре, глупако! — каза си. Все още нещата могат да се оправят. Остави колата… Тя е част от алибито ти!