Трябваше да открадне кола. Ако можеше да отиде до кафенето на Реди, където всички пътуващи на юг шофьори спираха да хапнат, би могъл да плати на някой от тях да го закара до Джексън.
Спря в колебание, като погледна нагоре и надолу по улицата. Имаше множество паркирани коли. Когато се насочи към тях, забеляза фаровете на кола, която зави към улицата, и се дръпна обратно в сянката. Колата бавно приближи към него, след това паркира до бордюра точно под уличната лампа. Млад слаб мъж с коса до раменете излезе от нея. Уличната светлина разкри на Джони колко опърпан е той: парцаливи джинси и мръсна фланела. Действайки импулсивно, като видя, че младежът заключва вратата, Джони пристъпи към него.
— Искаш ли да изкараш двайсетачка? — попита той спокойно.
Младежът го изгледа.
— Срещу какво?
— Да ме закараш до кафенето на Реди.
— Ей, човече! Това е на двадесет мили извън града!
— По долар за миля — толкова ли е трудно?
Младежът се ухили.
— Уреждаш се, човече. Дай сухото и тръгваме.
Джони му подаде десетдоларова банкнота.
— Останалото ще получиш, когато пристигнем.
— Добре… Аз съм Джоуи. Ти кой си, мой човек?
— Чарли — отвърна Джони. — Хайде да тръгваме. — Почака, докато Джоуи отключи вратата на колата, след това седна до шофьорското място. Джоуи се плъзна зад волана.
— Виж какво, Джоуи, карай по задните улички. Карай бързо, но не прекалено бързо. Схвана ли?
Джоуи се разсмя.
— Така ли, а? Ченгетата ли ти тровят живота?
— Няма да изкараш двадесет долара, ако плещиш толкова — рече Джони спокойно. Студената заплаха в тона му накара Джоуи да се вдърви. — Просто карай.
Поне, мислеше Джони, келешът познава града. Въпреки че така обикаляше повече, Джоуи се движеше по задните улички и след около десет минути наближиха магистралата, която водеше извън града.
Точно там можеше да го чака неприятност, помисли си Джони и разкопча кобура, за да може бързо да измъкне пистолета. Но неприятности не се случиха. Джони не можеше да знае, че пътищата щяха да бъдат блокирани тридесет минути, след като той вече щеше да е напуснал града.
Полицейският комисар беше извън града, а заместникът му нямаше време за Масино. Нарочно не оказваше съдействие, бавеше блокирането на пътищата, перчеше се с ранга си пред Масино, като всячески показваше, че хазартните игри и без това са незаконни.
Масино, все по-бесен, сега съжаляваше, че не се бе погрижил за заместника на полицейския комисар, както се бе грижил за неговия шеф: нова кола всяка година, пари, за да осигури образованието на проклетите си деца, и голяма застрахователна полица, за да подсигури проклетата си жена.
Джони плати на Джоуи, проследи го с поглед, докато се отдалечаваше, след това влезе в кафенето на Реди, за да намери някой шофьор на камион, който да го закара на юг.
Паниката постепенно го напускаше. Дотук… добре. А сега към Джексън и безопасно скривалище.
Глава четвърта
Пронизителният звън на телефона моментално събуди Джо Масино. Той щракна нощната лампа, погледна часовника, видя, че е три и петнадесет, и разбра мигновено, че нещо се е случило. Никой не би посмял да наруши съня му, освен ако не беше крайно наложително.
Грабна слушалката, пусна крака на пода, като издърпа одеялото и чаршафа от жена си Дайна, която, разбуждайки се, простена леко.
— Да?
Гласът на Масино гръмна по телефонната линия.
— Шефе… Тук е Бено. Мангизите изчезнаха. Строшиха ми тиквата. Какво да правя, шефе?
Масино познаваше възможностите на Бено: бил е зашеметен от удара, проклетият тъпак, но поне се беше обадил. Масино почувства, че го залива гореща вълна от убийствен гняв, но се овладя.
— Обади се на ченгетата, Бено — нареди той. — Накарай ги да дойдат при теб. Аз тръгвам. — Той тръшна слушалката и започна да съблича пижамата.
Дайна, руса масивна жена, с петнадесет години по-млада от съпруга си, вече напълно се беше събудила.
— Какво става, за Бога? Какво правиш?
— Млъкни — озъби се Масино. Навря краката си в крачолите на панталоните и без да губи време за вратовръзка, навлече сакото.
— Ама че начин да се разговаря! — Тя придърпа чаршафа и одеялото и се зави. — Не можеш ли да се държиш като човек?
Масино излезе от спалнята, като затръшна вратата след себе си. Поколеба се за миг, след това отиде в кабинета си и се обади на Анди Лукас. Почака доста дълго, докато чуе гласа на Анди в слушалката.