Выбрать главу

— Парите са отмъкнати — рече му Масино. — Върви там… Доведи момчетата — и затвори.

Отиде в гаража, влезе в ролса и полетя през града по трите мили, които го деляха от офиса му в центъра.

Когато спря пред сградата, видя патрулната кола и линкълна на Тони, паркирани до бордюра. Е добре, поне беше направено нещо, помисли си той, като се изкачваше с асансьора до шестия етаж. Там стояха две ченгета с объркан вид. Щом зърнаха Масино, те застинаха в почитание. И двете ченгета работеха в неговия район и той добре се грижеше за тях. Поздравиха го, докато връхлиташе в офиса на Анди.

Бено седеше на един стол с кръв по лицето и изцъклени очи. Тони стоеше до прозореца. Ърни стърчеше до отворения сейф.

— Какво стана? — попита Масино и спря пред Бено, който направи усилие да се надигне, но веднага рухна обратно.

— Имаше пожар, шефе — измърмори той и ръката му се вдигна към главата. — Отворих и видях, че гори вестник. Докато го гасях, ме цапардосаха.

— Кой го направи? — излая Масино.

— Не знам… Никого не видях… Просто ме цапардосаха.

Масино отиде до сейфа, погледна вътре, после към ключалката и се пресегна за телефона. Избра някакъв номер, а Ърни, Тони, Бено и двете ченгета не сваляха очи от него.

— Търся Кълън — излая той, когато му отговори сънлив женски глас. — Тук е Масино.

— О, мистър Масино! — Гласът на жената стана съвсем бодър. — Джек е извън града. На конференция е в Ню Йорк.

Масино изпсува и тръшна слушалката. Извади тефтерче с телефонни номера от портфейла си, откри някакъв номер и позвъни.

Отговори заместник-полицейският комисар Фред Зацки. Гласът му звучеше вбесено, че го будят в такъв час.

— Кой е, дявол да го вземе?

— Масино. Слушай: искам този проклет град да бъде затворен много бързо: блокирайте пътищата, гарите, автогарите и летищата. Откраднаха ми сто осемдесет и шест хиляди долара и копелето ще се опита да избяга от града. Размърдай се! Слушай! Запечатай целия проклет град!

— Ама вие с кого си въобразявате, че говорите? — изрева Зацки. — Обадете се в главното управление. Не ме безпокойте повече! И чуйте, Масино, може да си въобразявате, че сте нещо в този град, но за мен сте само един сапунен мехур — и затвори.

Лицето на Масино почервеня от гняв. Той изрева на двете ченгета:

— Размърдайте се, дръвници такива! Намерете някой, който може да направи нещо тук… И да ме слуша!

О’Брайън, по-възрастният от двамата, тъкмо бе скочил към телефона, когато в стаята влезе Анди Лукас. Явно беше препускал насам. Облякъл беше сакото и панталоните си направо върху пижамата. Надзърна в сейфа, после към ключалката, след това срещна разярения поглед на Масино.

— Това е вътрешна работа — отсече той. — Ще се опита да избяга. Имал е ключ.

— На мен ли го казваш? — изрева Масино. — Мислиш, че съм сляп ли? Кълън не е в града, а онова копеле Зацки няма да си мръдне пръста!

О’Брайън се обади:

— Извинете, мистър Масино, лейтенант Мълиган с групата си е на път за тук.

Масино се огледа из стаята като разярен бик, който търси жертвата си.

— Къде е Джони? Искам най-добрият ми човек да е до мен!

— Не отговори, когато му позвъних — каза Анди. — Не е вкъщи.

— Искам го тук! — Масино тикна пръст към Тони. — Недей да стърчиш като някое скапано чучело. Намери Джони!

Когато Тони излезе, Анди рече тихо:

— По-добре да поговорим, мистър Джо.

Масино изсумтя. Кимна към Ърни.

— Заведи Бено в болницата — и излезе от стаята, пресече коридора, отключи своя офис и влезе, последван от Анди.

Седна зад бюрото си и се вторачи в Анди, който приседна на крайчеца на бюрото.

— Загазили сме — подхвана Анди. — На обед трябва да платим, иначе ще има бунт. Ще трябва да вземем пари на заем, мистър Джо, иначе потъваме. Ако вестниците се доберат до тази история, хазартът ни ще излезе наяве и Кълън също ще има неприятности.

— Тогава?

— Танца е единственото ни спасение. Ще струва скъпо, но няма да минем без него.

Масино сви огромните си юмруци, но знаеше, че Анди е прав. Чу се вой на полицейска сирена.

— Оправяй се с Мълиган — нареди той. — Накарай го да затвори града. Аз ще говоря с Танца.

— Който е взел парите, вече е напуснал града — рече Анди, — но ще се задвижим. — Излезе и затвори вратата.