Джексън“
— Къде, по дяволите, е Джексън и какво е толкова важно в това проклето нещо?
— Джексън е на около тридесет мили от Джексънвил, Флорида.
Телефонът иззвъня. Беше Ърни.
— Научих нещо, шефе — започна той възбудено. — Току-що говорих с един млад келеш, който казва, че е карал мъж, отговарящ на описанието на Бианда. Оставил го е в кафенето на Реди.
— Доведи го тук. Ще му покажа снимка на Бианда. — Масино затвори и погледна Анди. — Изглежда Джони е взел кола да го закара извън града до кафенето на Реди. Там спират шофьорите на камиони, преди да потеглят на юг, нали?
— Точно така.
— Югът! — рече Масино. — Всичко сочи към юга, нали? Там е отишло копелето!
След петнадесет минути Ърни, придружен от Джоуи, който изглеждаше притеснен, пристигна в офиса. Масино бутна снимката през бюрото.
— Този ли е?
Джоуи се втренчи в снимката, после кимна.
— Да, сър.
— О’кей. — Масино извади портфейла си, намери петдоларова банкнота и я подаде на Джоуи. — Вземи му името и адреса — нареди той на Ърни, — и го изведи оттук.
— Чакай. — Анди се приближи до Джоуи, който се беше запътил към вратата. — Този мъж, когото си закарал, носеше две тежки чанти… Нали така?
Джоуи врътна отрицателно глава.
— Нищо не носеше.
— Дори една чанта?
— Не, нищо.
— По дяволите! — изрева Масино. — Трябва да е носил две чанти!
Джоуи пребледня, но пак поклати глава.
— Честна дума, сър, нищичко не носеше.
— О’кей — каза Анди спокойно, — изведи го.
Когато вратата се затвори, Масино стрелна с очи Анди.
— Смяташ ли, че парите са още в града?
— Не. Нека огледаме нещата, мистър Джо. Нека не прибързваме.
Анди започна да крачи нагоре-надолу и понеже Масино знаеше, че този дребен човек не е глупак, сдържаше нетърпението си, докато чакаше. Анди спря.
— Бианда е самотник. Няма никакви приятели, които да можем да открием, но все пак получава тази коледна картичка — така че си има някого. Заминава, но парите не са с него, а му е известно, ако ги е скрил, че никога повече не трябва да си показва мутрата в този град, така че, струва ми се, той не е работил сам. Да речем, че това е само интуиция, мистър Джо. — Анди замълча, после продължи. — Да предположим, че този друг човек, с когото Бианда е работил, е изнесъл парите извън града, докато Бианда си е търсил медальона? Схващаш ли мислите ми, мистър Джо? Бианда и другият свършват работата. Другият взема парите. Бианда се връща при своята курва. Идеята е, че никой от нас няма да го заподозре в кражбата. След това открива, че медальонът е изчезнал. Знае, че песента му е изпята, ако намерят медальона в моя офис. Тръгва да се увери, но Бено вече е повикал ченгетата, така че Бианда се паникьосва, измъква се от града и се отправя на юг, за да се присъедини към другия. — Анди се приведе напред и почука по коледната картичка. — Фюзели. Предполагам, че той е съучастникът. Масино го изгледа кръвнишки.
— Ти си откачил! Този Фюзели… Откъде накъде си уверен, че понеже е изпратил една коледна картичка, е действал заедно с Бианда?
— Не съм, но Бианда е самотник, а тук се оказва някой, който е поддържал връзка с него… Някой, който живее на юг.
Масино се колебаеше.
— Е добре… Би могло да е така. Ще се обадя на Карло. Ще прати бандата от Флорида да пипне Фюзели.
— Момент, мистър Джо — възрази Анди. — Няма защо да бързаме да викаме Танца. Можем да се справим с това сами. Мислил ли си колко ще ти вземе Големия човек, ако те се втурнат след Бианда? Ще вземат половината: деветдесет и три хиляди долара! Може даже и повече. Знаем как действа Големия човек. Ако посочи с пръст някого, рано или късно този човек е мъртъв. Може да отнеме две-три години, но щом знакът е даден, човекът е мъртъв. Да предположим, че пратим Тони и Ърни в Джексън и първо проверим този Фюзели? Ако той е нашият човек, спестяваме си деветдесет и три хиляди долара. Ако той се окаже чист и Бианда не е там, тогава ще се обърнем към Танца. Губим няколко дни, но можем да си го позволим. Как мислиш?
Масино обмисли всичко това, после кимна.
— Този път използваш главата си, Анди — рече той. — О’кей, изпрати ония двамата с първия самолет. Нека поогледаме Фюзели.
Ърни и Тони пристигнаха на летището в Джексънвил няколко минути след единадесет часа. Веднага отидоха в бюрото „Херц“ за наемане на коли и взеха едно шеви3.
Докато чакаха за колата, Ърни разпита момичето за най-прекия път до Джексън.