— Гледай в пътя! — изкрещя Джони. — Не на мене тия!
Дейвис глупаво се усмихна, след това пусна ръцете си от волана и започна да си блъска главата. Джони сграбчи кормилото, но беше твърде късно. Камионът с рев излетя от пътя и със свистящи гуми заора в джунглата.
Запратен към вратата на кабината, Джони усети, че тя се отваря и че пада. Приземи се по гръб върху гъст разцъфнал храсталак, който смекчи падането му, после се изтърколи на земята.
Лежеше зашеметен, чуваше как камионът оре през гъсталака, след това, когато камионът се заби в някакво дърво, се разнесе стържещ трясък. Докато се изправяше с мъка, бензиновият резервоар на камиона експлодира и всичко полетя сред ревящи пламъци.
Джони се заклати към лумналия огън, след това видя, че е безнадеждно. Чувството му за самосъхранение си каза думата. След минути щеше да дойде патрулна кола. Щеше да бъде фатално, ако ченгетата го откриеха. Щяха да го разпитват, да го обискират и в момента, в който откриеха пистолета и тристате десетдоларови банкноти, натъпкани в джобовете му, щеше да е свършено с него.
Пое по тясна пътечка, която водеше през джунглата, и усети, че го пронизва болка в десния глезен. Насили се да продължи напред, въпреки че вече куцаше. Боеше се, че може да се е наранил така, че да последват неприятни усложнения.
Не беше изминал и петстотин ярда, когато чу вой на сирена. Хвърли се напред куцешком, но се спъна и се просна на земята.
Проклятие! — помисли той. — Изпонараних се целият!
Бързо се привдигна и тръгна отново. Но този път вече много го болеше и започна да влачи крака си. След около стотина ярда по лицето му се стичаше студена пот и повече не можеше да върви. Огледа се. Отдясно имаше голям участък от сплетен храсталак. Примъкна се до него и се строполи върху влажната земя. Сигурен, че никой от минаващите по пътеката не може да го види, опъна болния си крак и се приготви да чака.
Това, което Джони не можеше да знае, беше, че случилото се произшествие му спаси живота. Ако Дейвис го беше закарал в Джексънвил, Джони щеше да попадне в капана, който Ърни и Тони му бяха приготвили.
Но той не знаеше и проклинаше лошия си късмет, докато лежеше в храстите, усещайки как кракът му бавно се сковава. Беше лежал така четири часа.
Полицията и линейката около разбития камион отдавна бяха изчезнали. В джунглата беше студено, но Джони, напълно смазан, беше доволен, че можеше да лежи тук и да чака. Болеше го. Глезенът му бе отекъл и когато го погледна, разтревожен видя, че изглеждаше зачервен и възпален. Дали не го е счупил? Може би беше само лошо навяхване. Мисълта, че може да го натовари с теглото си, го накара да потрепери.
По-късно ожадня. Погледна си часовника. Беше 13,05. Трябваше да направи усилие да отиде до шосето. Ако имаше късмет, можеше да намери някой да го вземе. Трябваше да стигне в Джексън!
Изпълзя от гъсталака на пътеката. Усещаше миризмата на изгоряло от камиона и обгорените храсти. На пътеката с усилие се изправи на един крак, след това внимателно прехвърли малко от тежестта си върху болния. Болката го прониза чак в главата.
Господи! — помисли си той. — Здравата загазих!
Отпусна се на земята, усещайки по лицето му да избива пот и лек пристъп на замайване, който го изплаши.
Реши, че е по-добре да чака. По-добре ще е да се върне в гъсталака. Може би след известно време щеше да може да стъпва на крака си.
Започна да пълзи обратно към храстите, когато видя змията.
Дебелата отровна водна змия, намотана на кълбо, беше на осем фута от него. Тя вдигна маслиненозелената си глава и раздвоеният й език се стрелна навън.
Джони замръзна и забрави за болката в глезена. Изпитваше ужас от змии. Лежеше неподвижен, без да мига, вперил очи в змията. Като се изключи стрелкащият се език, тя изглеждаше като застинала.
Минутите се точеха. Джони се сети за пистолета си. Да опита ли да я застреля? Но в съзнанието му веднага проблесна предупреждение за опасността. Някой можеше да чуе изстрела и да дойде да види какво става. Може би змията щеше да си отиде, ако почака достатъчно дълго. Дали щеше да го нападне? Можеше и да е безопасна. Не познаваше змиите и не знаеше, че тази беше смъртоносна.
Тогава змията започна бавно да се развива, а Джони я наблюдаваше с ужас. Тя се плъзна към гъсталака, където допреди малко се беше крил. С опакото на ръката той избърса рукналата пот от лицето си. Нима това зелено чудовище е било в храстите заедно с него?