Трябваше да се махне от тук!
Сега слънцето проникваше през клоните над главата му. Какво не би дал за глътка алкохол! Джунглата сигурно гъмжеше от змии. Отново се изправи на здравия си крак. Започна да подскача по пътеката към шосето, но само след четири подскока загуби равновесие. Цялата тежест на тялото му се премести върху наранения глезен. Чу се да извиква от болка, когато тя го прониза, и се срути на земята. Главата му се удари в основата на едно дърво и той потъна в мрак.
— Ако бяха тръгнали насам, досега щяха да са вече тук — каза Ърни. Беше привършил консервата от свинско с боб и леко се уригна.
Той и Тони се бяха настанили в един ров, от който имаха пряка видимост към дървената къщичка на Фюзели. Колата им беше скрита зад група дървета на четвърт миля надолу по черния път.
— И така да е… Какво от това? — Тони беше леко пиян. За да си отпусне нервите, непрекъснато беше надигал бутилката.
— Отивам в града да се обадя на шефа — додаде Ърни. — Ще се чуди какво правим. Киснем в тая проклета дупка вече осем часа.
— И какво от това? — повтори Тони. — Може да са спукали гума. Тук ще стоиш, Ърни. Аман от това куркане на червата ти. — Той се пресегна за кутия телешко варено. — Могат да се появят всеки момент.
Ърни се изправи.
— Отивам. Ти оставаш тук.
— Ще остана друг път! — Тони не беше чак толкова пиян, за да не осъзнае, че останеше ли сам и появеше ли се Джони, можеше да загази. — Никъде няма да ходиш! Да им дадем още два-три часа, после и двамата ще отидем в града.
— Млъкни! — изрева Ърни. — Ти ще стоиш тук.
И като се измъкна от рова, тръгна надолу по пътя към мястото, където беше скрита колата.
Двадесет минути по-късно той говореше с Масино. Обясни му положението.
— Сега, шефе, сме се забили на онова място, скрити срещу къщата на Фюзели, но вече киснем осем часа. Трябваше да са пристигнали още преди четири часа. Тони смята, че може да са спукали гума или нещо такова. Не знам. Какво да правя?
— Може Тони да е прав — рече Масино. — Стойте там, Ърни. Ако не се появят до осем часа утре сутринта, върнете се.
— Както кажеш, шефе — отвърна Ърни, представяйки си каква гадна нощ го чакаше в рова.
Масино трясна слушалката, след това се обърна към Анди, който сновеше напред-назад из офиса. Предаде му какво бе казал Ърни.
— Има едно нещо, което трябваше да направим, мистър Джо — рече Анди. — Трябваше да проверим кафенето на Реди. Аз ще свърша тази работа. Трябваше веднага да се сетим за това.
— Нужен си ми тук! — излая Масино. — Изпрати някой друг да го направи! Изпрати Лу Берили!
— Аз ще го направя — настоя твърдо Анди. Беше му писнало да стои в офиса и да слуша как Масино псува Джони. — Аз ще… — но млъкна, като усети унищожителния поглед на Масино върху себе си — малките му очи се бяха превърнали в червени святкащи копчета.
— Ще стоиш тук! — изрева Масино. — Не забравяй, че ти беше единственият негодник, който имаше ключ от сейфа! Така че ще стоиш тук, докато не намеря Джони и парите!
Анди беше очаквал това.
— А ако не го намериш?
— Тогава ще започна да преслушвам теб! Кажи на Берили да отиде в кафенето и да разпита.
— Ти си шефът, мистър Джо — отвърна Анди и като се пресегна за телефона, нареди на Лу Берили да отиде в кафенето на Реди.
Три часа по-късно Лу Берили се втурна в офиса на Масино. Беше висок слаб италианец, около тридесетте, с профил на кинозвезда и успех сред жените. Масино го смяташе за способно момче и беше прав. Берили имаше остър ум, но Масино знаеше докъде се простират възможностите му: беше малодушен, не можеше да понася насилието, а това означаваше, че нямаше да може да се издигне много високо в царството на Масино.
— Хич не си се притеснявал за времето — изръмжа Масино.
— Исках да закова нещата, мистър Джо — отвърна спокойно Берили, — и научих точно какво е станало. — Той извади едромащабна карта и я разгъна върху бюрото на Масино. Като се наведе, чукна по нея с грижливо поддържан нокът. — Ето тук, мистър Джо, мисля, че се намира Бианда в този момент.
Изненадан, Масино се вторачи в картата, после изгледа Берили.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Според моите сведения Джони е заминал заедно с много пиян камионджия — подхвана Берили. — Отправили са се на юг. Казаха ми, че този шофьор със сигурност ще се пребие. Точно така и станало. Камионът излетял от пътя със скорост около седемдесет мили в час ето тук. — Берили отново почука по картата. — Шофьорът е загинал. Била е страхотна катастрофа. Няма следа от Бианда, но трябва да е ранен. Ако действаме бързо, обзалагам се, че ще го открием скрит в джунглата някъде в този участък, който съм отбелязал. Ако бързо придвижим бандата натам, ще го заловим.