Джони се вгледа в него.
— Змии?
— Ловя змии. Така си изкарвам прехраната. Работя за болниците. Те постоянно се нуждаят от серум и аз ги снабдявам. В момента имам триста отровни змии в кафези зад тази хижа. Хората ме избягват. — Докато говореше, той превърза глезена на Джони с бинт, натопен в ледена вода. Болката беше започнала да намалява. — Гладен ли сте? Цялата сутрин бях навън и не съм хапвал нищо. Ще ми правите ли компания?
— Мога да изям цял вол — отвърна Джони.
Фрийман се изкиска.
— Точно това го няма в менюто — каза той. — Няма да се бавя.
След десет минути се върна с две чинии, пълни с гъсто приятно ухаещо ядене. Седна на края на леглото, подаде едната на Джони и започна да яде. Когато Джони свърши, реши, че това е най-вкусното нещо, което беше ял от години насам.
— Вие сте чудо-готвач! — похвали го той. — Никога не съм вкусвал нещо толкова хубаво.
— Да… Месото на гърмящата змия, когато се приготви, както трябва, е доста вкусно — каза Фрийман, като прибираше чиниите.
Джони се ококори от изненада.
— Това змийско месо ли беше?
— Така преживявам.
— О, за Бога!
Фрийман се разсмя.
— Много по-добро е от конското. — Той излезе и Джони чу, че мие чиниите.
След известно време Фрийман се върна в малката спалня.
— Имам работа — рече той. — Не трябва да се безпокоите. Никой не идва тук. Ще се върна след три-четири часа. — Той забеляза наболата по лицето на Джони брада. — Искате ли да се обръснете? Имам самобръсначка на батерии.
Джони поклати отрицателно глава.
— Смятам да си пусна брада.
Двамата мъже си размениха разбиращ поглед и Фрийман кимна.
— Подремнете. Ще ви заключа. — И излезе.
Макар че главата и глезенът все така го боляха, Джони успя да заспи. Когато се събуди, слънцето залязваше, а той се чувстваше много по-добре. Главоболието беше изчезнало, но глезенът продължаваше да го боли.
Легнал на леглото, загледан през прозореца в слънцето, което постепенно потъваше зад дърветата, той си мислеше за Фрийман. Чудак, помисли си, но чувстваше, че е човек, на когато може да се довери. Инстинктивно усещаше това.
Мислите му се насочиха към Масино. След като беше работил толкова дълго за него, Джони можеше да отгатне как реагира сега: като разярен бик.
Колко ли време щеше да мине, преди да отиде при Танца и да прехвърли работата на организацията? А може би тя вече беше по петите му. Мислеше за всичките онези пари, скрити в бокса за оставен багаж. Мислеше за Сами. Ще трябва да се свърже с него. Веднага, щом глезенът му се оправи, ще телефонира и ще обясни на Сами защо се е наложило да вземе парите му. Той може и да знае какво е предприел Масино.
Забеляза някакво движение отвън и ръката му се стрелна към пистолета. След това се успокои, когато видя, че е Фрийман: той вървеше през сечището с конопен чувал в ръце, който се гърчеше и виеше.
Змии!
Джони направи гримаса.
Ама че начин да си изкарваш прехраната!
След пет минути Фрийман влезе в спалнята с две чаши леденостудена бира.
— Как е глезенът? — попита той, като подаде на Джони едната чаша и приседна на края на леглото.
— Още боли, но не чак толкова.
— Ще го погледна след малко. — Фрийман отпи, въздъхна, след това остави на земята полупразната чаша. — Намерих три отровни водни змии. Донесохте ми късмет. — Той се усмихна. — Да ви попитам ли за името, приятелю, или бихте предпочели да не го правя?
— Наричай ме Джони.
След известна пауза Джони попита:
— Винаги ли се отнасяш към непознатите така, както се отнесе към мен?
— Ти си първият. Да, аз вярвам, че трябва да се помага на хората, когато е възможно. Преди много години самият аз много се нуждаех от помощ и се намери човек, който ми помогна. Това е нещо, което ще помня винаги. Всичко се връща на този свят — подсмихна се Фрийман. — Не съм религиозен, но в тези думи виждам смисъл. Едно нещо съм научил от начина си на живот и то е да не задавам въпроси, а да оценявам хората според онова, което виждам.
— Това правило е не по-лошо от всяко друго — каза Джони тихо. — Явно съм късметлия, че ти ме намери.
— Нека погледна глезена, след това ще ти помогна да се съблечеш. Имам свободна пижама, можеш да я използваш.