Выбрать главу

Той внимателно свали превръзката, натопи бинта в ледена вода и го превърза отново. След това помогна на Джони да си свали сакото.

За миг Фрийман спря, когато видя кобура на пистолета и самия пистолет. След това почака, докато Джони разкопчае кобура и постави пистолета на леглото до себе си.

— Това е част от неприятностите — каза Джони.

— Смятам, че е част от неприятностите на много хора напоследък — съгласи се Фрийман. — Нека свалим панталона — и той внимателно го измъкна през навехнатия глезен.

Чу се иззвънтяване и Фрийман погледна надолу. Наведе се и взе нещо, след това вдигна очи към Джони.

— Това твое ли е? — попита. — Изпадна от маншета на панталоните ти.

Той протегна отворена длан.

В средата на дланта му лежеше медальонът на свети Христофор.

* * *

Джони беше забил поглед през отворения прозорец към осветената от луната джунгла. От другата стая се дочуваше тихото похъркване на Фрийман. Стискаше медальона в ръката си.

Върна се при мен — мислеше си той, — но на каква цена!

През цялото време, докато го е търсел, е бил в маншета на панталоните му и сякаш му се е надсмивал! Ако не се беше изгубил, той щеше още да си работи при Масино и да му помага в търсенето на изчезналите пари! Понеже се паникьоса, като реши, че медальонът е в офиса на Анди, сега беше беглец. Искаше му се да го хвърли през прозореца и да го прокълне, но беше прекалено суеверен, за да направи това.

Докато е при теб, нищо много лошо не може да ти се случи.

Чуваше тъжния уморен глас на майка си така, сякаш беше в стаята до него.

Е добре, той се беше върнал при него! Значи организацията може би няма да го намери. Може би в края на краищата ще получи своята лодка. Може би ще бъде първият човек в историята, който е избегнал смъртната присъда на мафията!

Закачи медальона на верижката и здраво затегна кукичката.

Но както лежеше и наблюдаваше изгряващата луна, заслушан в шумоленето на вятъра в дърветата, със студения медальон върху потните си гърди, той не почувства успокоение.

Лежа буден до зазоряване, след това заспа, а докато той спеше, две коли с каймака на бандата на Масино се приближиха към мястото, където бе катастрофирал с камиона.

Лу Берили ръководеше операцията. Колите спряха тъкмо когато слънцето бе започнало да се издига и вече осветяваше джунглата.

Берили огледа непроходимата джунгла пред себе си и направи гримаса. Разбра, че това ще е адски трудна работа. Ако Джони се криеше някъде из този гъсталак, със сигурност някой щеше да бъде ранен, а самият Берили нямаше смелостта да се изправи пред човек с известността на Джони като бърз стрелец. Искаше му се да си бе затварял устата, но вече беше твърде късно. Осмината мъже се събраха около него и зачакаха. Всичките бяха главорези и винаги петимни за стрелба. Специално избрани от Масино.

— Това е мястото — каза Берили, като се опитваше да бъде самоуверен. — Ще се разпръснем. Трима от вас наляво, трима надясно. Фреди, Джек и аз — в центъра. Отваряйте си очите! Той е някъде тук. Не рискувайте излишно.

Двамата, които беше избрал да вървят с него — Фреди и Джек, — не бяха разговорливи: бяха работили за мафията и после отстъпени на Масино, тъй като полицията в Ню Йорк ги издирваше. Безмилостни убийци, напълно лишени от нерви.

Фреди наближаваше тридесетте — слаб, мургав, с каменен поглед и дразнещия навик да си подсвирква през зъби. Джек беше с пет години по-възрастен, майстор удушвач, нисък, набит, с вечно шарещи жестоки очи и ледена усмивка, която не слизаше от тлъстото му лице.

Мъжете се разделиха и тръгнаха през тъмната джунгла.

Като стигна до изгорелия камион, Берили спря.

— Ама че катастрофа — възкликна той. Погледна към пътеката, която водеше навътре в джунглата. — Джек, ти отиваш напред. Аз ще те следвам. Фреди остава отзад. Върви бавно. Може да е скрит навсякъде в тази проклета бъркотия.

* * *

Джони се събуди, когато Фрийман отвори вратата на спалнята.

— Добре ли спа? — попита Фрийман и подаде на Джони чаша чай.

— Горе-долу. — Джони седна и с благодарност отпи от чая.

— Отивам в джунглата — каза Фрийман, — но ще огледам наоколо, преди да тръгна. — Той излезе и се върна с купа ледена вода, смени превръзката, след това кимна със задоволство. — Оправя се, възпалението е изчезнало. Няма да ме има до седем-осем часа. Ще ти оставя студено ядене. Искаш ли книга?