Джони прехвърли мислите си от своите собствени проблеми към онова, което му беше казал Скот. Той ставаше в пет сутринта, товареше каси скариди и потегляше по магистралата: четири часа натам, четири — обратно. Връщаше се вкъщи в седем, точно за вечеря. Ще погледа малко телевизия и ще си легне: и това шест дена в седмицата за сто и петдесет долара! При днешната скъпотия на живота какво представляваха те?!
Внезапно усети мириса на морето. Вдъхна го така, както човек би вдъхнал, изключително скъп парфюм. Морето! Мисълта му светкавично се насочи към бялата красива четиридесет и пет футова лодка… Неговата лодка! Веднъж да вземеше всичките онези пари, които го чакаха в бокса на автогарата, и щеше да отиде при някой корабостроител да си поприказват за лодки. Сърцето му заби от вълнение, когато си представи как ще подпише документите, ще плати парите и ще се изкачи по мостика на палубата. Неговата лодка! После си помисли за опасността да се върне, да вземе онези две тежки чанти от бокса на автогарата, след което да излезе от града. Не, рано беше! Ще трябва да бъде търпелив. Ще трябва да продължи да се крие, докато нещата утихнат. Търпение! Дисциплина! Ще постигне целта си. Внезапно се почувства самоуверен. Рано или късно на Масино и доновете от мафията щеше да им писне да го търсят. Ще поддържа връзка със Сами, който ще го предупреждава за всяка опасност. Когато му каже, че горещата вълна е отминала, ще се върне — но не и преди това.
Видя пред себе си табела с надпис „Ийстлинг“ и намали. Пресегна се и събуди Скот.
— Пристигнахме. Ийстлинг.
— Отбий се и спри — рече Скот, които се разтърси, за да се събуди. — Тюх! Сякаш са минали само пет минути! — Той прогони съня от очите си. — Аз ще продължа.
Размениха си местата.
— Ще намеря ли там място за нощуване? — попита Джони.
Скот го погледна.
— Имам свободна стая. Ще ти струва пет долара на ден с пълен пансион. Искаш ли?
— Готово — съгласи се Джони.
Скот включи на скорост и продължи по магистралата.
Докато Джони караше камиона на Скот, Масино провеждаше заседание в офиса си. Присъстваха Карло Танца й Анди Лукас.
Масино току-що беше обяснил на Танца, че следата, водеща към онова дърто копеле Джовани Фюзели, на който бяха попаднали, се е оказала пълен провал. Той много трудно сдържаше яростта си и постоянно мяташе погледи към Анди, който беше виновен за тази загуба на време.
— Не трябва да забравяме, че парите не са били у Джони, когато е напуснал града — изкряска Масино. — Идея на Анди беше, че е работил с още някого, и помислихме, че е този Фюзели, но не се оказа така. Тони и Ърни са сигурни, че Фюзели е чист. Така че… едно от двете: или Джони е работил с някого, когото не познаваме, или в паниката си е оставил парите, скрити някъде в града. — Той погледна към Танца. — Какво мислиш?
— Има и трета възможност — рече Танца. — Може да е оставил парите в някой автобус на „Грейхаунд“. Автогарата е точно отсреща. Това му е било изключително лесно. Купува си билет, тиква чантите в автобуса, а той ще ти ги закара, където пожелаеш по маршрута. Знам, че аз така бих постъпил. Нямаше да съм толкова луд, че да скрия парите тук, където ще трябва да се върна за тях, а доколкото познавам Бианда, той хич не е луд.
— Значи не смяташ, че е работил с друг, така ли?
Танца сви рамене.
— Не изглежда много вероятно. Той е единак… Единственият приятел, който сякаш е имал, е онази сажда Черния Сами, а на него не би му стискало да открадне дори дъвка от някое хлапе. Да, струва ми се, че точно това е направил Бианда. Грабнал е парите, изтичал е отсреща в автогарата, бутнал е чантите в някой автобус, като е знаел, че ще ги доставят до поискване, след това се е върнал при своята курва, открил е, че си е загубил медальона, паникьосал се е и е офейкал.
— Можем да проверим — каза Масино. Той погледна към Анди. — Тогава трябва да е имало много малко заминаващи автобуси. Върви и провери. Някой все ще си спомни дали две тежки чанти са предавани в автобус.
Анди кимна и излезе от офиса. Масино погледна Танца.
— Минаха вече осем дни, откакто е избягал. — Малките му очички бяха като червени копчета. — Мислиш ли, че можем да го намерим?