— Значи кръгът се стеснява — обади се Танца. — Или е имало с него някой, който е изнесъл парите, или те са все още в града.
Масино се замисли над това.
— Да допуснем, че е бил сам. Да допуснем, че е оставил парите в някой от боксовете за багаж отсреща, възнамерявайки да се върне за тях. Какво мислите?
Танца поклати глава.
— Той не е луд. Със сигурност знае, че не може да се върне тук. Обзалагам се, че е работил с някой, който е изнесъл парите.
Масино кимна.
— Така изглежда, но нека все пак предположим, че е набутал парите в един от ония боксове. — Той погледна към Анди. — Можем ли да проверим?
— Има над триста бокса — отвърна Анди. — Даже полицейски комисар не би могъл да ги провери всичките без прокурорско разрешение. Можем да опитаме, но искате ли това, мистър Джо?
Масино помисли, после поклати глава.
— Не. Прав си. Започнем ли такава щуротия, пресата веднага ще налети. — Той отново се замисли. — Но можем да запечатаме боксовете. Организирай това, Анди. Искам непрекъснато, денонощно наблюдение. Осигури по двама души за четиричасови дежурства, ден и нощ, които да наблюдават боксовете. Опиши им чантите. Ако някой извади ония чанти, трябва да го пипнем!
Анди кимна и излезе.
— И така, какво възнамерява да прави организацията? — попита Масино.
— Спокойно, Джо. Ще го намерим… Може да ни отнеме известно време, но ще го намерим. Съобщението е пуснато. Всеки, свързан с нас, ще знае, че го търсим. Погледни това. — Той извади от портфейла си някакви коректури и ги сложи на бюрото. — Ще се появи утре сутринта във всички вестници на Флорида.
Масино се наведе и прочете следното:
„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ЧОВЕК?
10 000 долара награда“
Под заглавието имаше затворническа снимка на Джони. Текстът гласеше:
„Изчезнал от къщи, смята се, че страда от загуба на паметта: Джони Бианда. Набит, висок пет фута и девет инча, гладко избръснат, блед, сребрееща черна коса, четиридесет и две годишен. Известен със силната си привързаност към медальон на свети Христофор.
Всеки, който даде някаква информация и помогне за намирането му, ще получи награда от 10 000 долара.
Свържете се с Дайсън и Дайсън, упълномощени адвокати.
1600 Крю Стрийт
— Ще се скрие при някой, който няма пари… Те винаги така правят — додаде Танца със сатанинска усмивка. — Ако това не го издъни, имаме и други хватки, но мисля, че ще успеем.
Глава седма
Джони напълно се събуди, когато чу пърпоренето на моторница. Надигна се, погледна през отворения прозорец и видя Фрида да се отдалечава от лодката жилище. Носеше избелялата риза и опънатия панталон, а между устните й се поклащаше цигара. Моторницата се отправи към отсрещния бряг. Джони се отпусна обратно на възглавницата. Преди това го беше събудил шумът от потеглящия камион и в полусъницата си той разбра, че Скот тръгва за работа.
Лежеше върху малкото легло и си мислеше за предната вечер. Бяха яли черен шаран с къри — езерна риба с ориз, лук и домати. Яденето беше вкусно и го погълнаха повече или по-малко в мълчание. Скот беше пожелал да гледа телевизия и яде набързо, след което ги остави, отиде при телевизора и го включи.
Джони усещаше силно присъствието на Фрида, както седяха един срещу друг. Беше ял като истински вълк.
— Готвиш добре — похвали я той.
— И Ед смята така. — Резкостта в тона й го накара бързо да я погледне. — За това мислят всички мъже… за ядене.
Той хвърли поглед през стаята, към мястото, където Скот седеше, погълнат от синия екран.
— Не всички мъже.
— Искаш ли още?
— Трябва да съм луд, за да не искам.
Тя бутна стола си назад.
— Живеем тук като прасета. Продължавай. Имам работа — стана от масата и отиде в кухнята.
Яденето беше толкова вкусно, а той толкова гладен, че не се поколеба. Изпразни купата, след това се облегна назад и посегна за цигара.
След малко изгаси цигарата, събра чиниите и ги занесе в кухнята. Изненадано откри, че тя седеше на палубата, вперила поглед в далечината.
— Хайде да разчистим — предложи той. — Искаш ли?
— Ти май си домошар. — Имаше лек присмех в гласа й. — Остави това за утре… И утре е ден.
— Аз ще го направя. Остани си тук.
Тя го изгледа втренчено, после сви рамене.
— Значи оставам тук.