Отне му около двадесет минути да измие чиниите и да разчисти масата. Харесваше му да прави това. Напомняше му за сигурността на собствения му апартамент, който изглеждаше безкрайно далече. След това отиде при нея на палубата и се отпусна в стар, скърцащ бамбуков стол.
— Хубава гледка — каза той.
— Така ли мислиш? Свикнала съм с нея. След две години всяка гледка избледнява. Откъде си?
— От севера… А ти?
— От Швеция.
— Досетих се. По косата ти… По очите… Много си далече от къщи.
— Така е. — Замълча, после добави: — Виж какво, не си длъжен да разговаряш с мен. Две години съм живяла повече или по-малко сама. Свикнала съм. Ти си ни наемател. Нямаше да те приема тук, ако не бяха парите. Обичам да бъда сама.
— Няма да ти преча. — Той стана. — Имах тежък ден. Ще си легна. Благодаря за хубавата вечеря.
Тя се облегна назад и го погледна.
— Благодаря ти, че разтреби.
Отново се погледнаха, после той влезе във всекидневната. Телевизионният сериал тъкмо бе свършил и Скот ставаше.
— Да лягаме — каза той. — Ще се видим около седем утре вечер. Трябва ли ти нещо? Рибарските принадлежности са в онзи шкаф. Вземи моята въдица, ако искаш.
— Така ще направя. — Последва пауза. — Е, лека нощ. Мисля, че бих могъл да спя цяло денонощие.
Джони влезе в своята стая и си легна. Лежеше, гледаше луната и спокойната вода на езерото и си мислеше за Скот и неговата жена. След това мислите му се прехвърлиха към Масино. Пое дъх дълбоко, спокойно. Тук се чувстваше в безопасност. Това несъмнено беше единственото място на земята, където организацията никога нямаше да се сети да го търси.
И сега, след хубавия сън, при това слънце, като наблюдаваше Фрида в моторницата, той се събуди напълно. Съблече се и се гмурна в езерото, поплува малко из студената бистра вода, после се върна в лодката, изсуши се, облече се и отиде в кухнята. Фрида беше оставила кана с кафе, чаша и чинийка, захар и мляко. Имаше корав хляб и тостер, но той ги подмина. Отнесе си чаша кафе на палубата и седна, загледан в далечните борове, в отраженията на облаците в езерото, в спокойствието на водата. Почувства се в безопасност.
След като изпи кафето и изпуши цигара, той разгледа лодката жилище и откри, че се състои от три малки спални до всекидневната, кухня и баня с душ. Спалнята до неговата явно бе на Фрида. Беше спретната и чиста, с малко единично легло, ракла с чекмеджета, шкаф, книги и маса с нощна лампа на нея. Спалнята до нейната принадлежеше на Скот: не така спретната, без книги и със също толкова малко легло. В единия ъгъл имаше 22-милиметрова пушка и ловджийска пушка. Джони разгледа тези две оръжия, след това заднешком се измъкна от стаята и затвори вратата.
Взе въдицата на Скот и излезе на палубата. Прекара следващия час в опити да улови риба, но нямаше късмет. И все пак беше много успокояващо да седи на слънце с въдица в ръка, да си мисли за всичките онези пари, скрити в бокса за оставен багаж. Ако можеше да остане тук около седмица, после щеше да е безопасно да се върне и да вземе парите, реши той. Положително след шест седмици суматохата щеше да се е уталожила. След около седмица ще отиде със Скот в Ричвил и оттам ще се обади на Сами, за да разбере какво става.
Два часа бяха изтекли в мисли за мига, когато щеше да си купи лодката, и ето че чу пърпоренето на завръщащата се моторница и видя под сияещото слънце Фрида зад манивелата. Той й махна и тя му отвърна. След десет минути се изкачи на палубата, а Джони се зае да привърже моторницата. — Тук нищо няма да уловиш — рече тя, като видя въдицата. — Ако искаш риба, вземи моторницата. — Тя носеше пълна пазарска чанта. — Обедът ще е след два часа. Вземи лодката и виж дали ще можеш да хванеш нещо за вечеря.
Джони си беше свалил ризата и тя неочаквано се загледа в косматите му гърди и посочи:
— Какво е това?
Пръстът й сочеше медальона.
— Моят талисман — усмихна се той. — Свети Христофор. Даде ми го майка ми. Знаеш ли какво каза, преди да умре? Докато го носиш, нищо много лошо не може да ти се случи.
— Ти си италианец, нали?
— Да, но съм роден във Флорида.
— Добре тогава, гледай да не го изгубиш. — Тя отнесе чантата в кухнята.
Като взе въдицата и останалите принадлежности, той скочи в лодката и запали мотора. Беше хубаво отново да е в лодка и когато след четири часа донесе четирифунтов костур, реши, че не е прекарвал по-хубава сутрин от детството си насам.
Чувстваше се невероятно горд от себе си, когато внесе костура в кухнята и забеляза изненадата на Фрида.