— Успокой се — рече той. — Това е игра на търпение.
— Ще подготвя рибата. — Той ясно усети, че сега беше враждебно настроена. — За обяд — яйца с бекон.
— Чудесно.
Проследи я с поглед, докато отиваше към кухнята. Тази жена можеше да бъде опасна. Помисли си за Мелани: при нея нямаше никакво хитруване. Дълго седя, а умът му работеше трескаво, Фрида трябваше да разбере, че той е главният. Ако не приемеше този факт, той можеше да се окаже в опасност.
Скочи на крака и влезе в кухнята. Фрида миеше рибата и погледна през рамо.
— Какво искаш?
— Избърши си ръцете.
— Заета съм… Върви на слънце.
Той рязко се обърна и я удари през лицето. Внимаваше ударът да не е прекалено силен, но плесницата беше достатъчно яка и отхвърли главата й назад. Сините й очи засвяткаха, а ръката й се стрелна към ножа до рибата.
Той улови китката й, стисна я и ножът се изтърколи на пода. След това я сграбчи така, че ръцете й останаха прилепени към тялото, избута я от кухнята и я помъкна към стаята си.
— Пусни ме! — изкрещя тя.
Беше силна и му беше трудно да я удържа, но се справи. Вкара я в стаята си, затвори с ритник вратата и я пусна.
— Сваляй ги или ще ги разкъсам! — заповяда.
— За кого се мислиш? — Очите й пламтяха от гняв. — Ще ме имаш, когато аз искам, не и преди! А сега се махай!
За Джони, който бе набрал опит в много подобни разправии, тя беше патетично лесна. Изплъзваше й се всеки път, щом замахнеше да го удари, отчайващо далеч от острите й нокти. После я простря по гръб върху леглото. Сега стискаше в ръка и двете й китки.
— Трябва да се държиш добре, бебче — или наистина искаш да обърна другия край?
Тя го прониза с поглед, после се предаде.
— Ще се държа добре.
Той пусна ръцете й, разкопча колана й и смъкна тесния панталон.
По-късно тя рече:
— Умирам от глад. — Прокара пръсти по силния му гръб. — Обичам те. Ти си мъж до мозъка на костите. Каквото и да поискаш, каквото и да направиш, ще бъде добро за мен.
Смъкна се от кревата и излезе.
Докато се обличаше, той чу цвъртенето на пържещия се бекон. Отиде в кухнята. Фрида, гола, чупеше яйца над тигана.
Приближи зад нея и я тупна по задника.
— Престани, Джони, или няма да ядем.
Докато се хранеха. Джони каза:
— След пет дни ти и аз ще бъдем заедно на път… Ще започнем нов живот.
Фрида му се усмихна.
— Искам го! Джони… Не знаеш колко силно го искам!
Прекараха остатъка от следобеда седнали на палубата, попиващи слънчевите лъчи. Някъде около шест и половина Фрида се обади:
— Ще се заловя с вечерята. Поразходи се. Не се връщай по-рано от час. Трябва да убедя Ед.
— Ще взема лодката, може да уловя костур.
— Ако е шаран, пусни го обратно.
Когато се отдалечи достатъчно от лодката жилище, Джони седна в моторницата и се замисли за Фрида. Питаше се и какво ли прави в този момент Мелани. Дали е намерила някой, който да го замести. Питаше се също и какво ли прави Масино. Може би в момента отвеждаше своята дебела разглезена жена на някой гуляй. За един час улови четири шарана и ги пусна отново във водата, след това обърна моторницата и се отправи обратно.
Когато се качи на палубата, видя, че Скот мие камиона с маркуч. Махна му и Скот му отвърна. Влезе в кухнята.
Фрида кимна.
— Всичко е наред. Няма от какво да се безпокоиш. Заряза оная работа.
Джони си пое дълбоко дъх.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
Малко след единадесет и петнадесет едно въздушно такси се приземи на летището в Ню Саймара и от него излезе Тони Капело.
Десет минути по-късно друго такси го остави пред Крайбрежния бар. Той огледа отвън заведението и остана изненадан. Този вертеп, помисли си, е много стилен. Намираше се срещу басейна за яхти — модното място на Ню Саймара, и беше свърталище на богаташи. Маси, подслонени под весело оцветени чадъри, бяха наредени пред заведението, боядисано в бяло и с небесносини дървени капаци. Червен килим водеше в бара, а над входа се спускаше синьо-бял полукръгъл навес. Около масите бе препълнено с дебели хора с охолен вид, надошли от яхтите си.
Тони се почувства малко одърпан, когато влезе в бара с куфарчето си в ръка. Усети, че посетителите го оглеждат и му се щеше неговите дрехи да съответстваха на техните.
Италианец с бяло сако и кървавочервен панталон препречи пътя му.