Непривикнал на слънце, той вече беше болезнено изгорял. Отиде до мотора на лодката, хвана ръчката и дръпна. Последваха пръски и нищо друго. Като псуваше, той дръпна отново. Пак никакъв резултат.
Беше впил поглед в мотора и го проклинаше. Още четири пъти дръпна ръчката, пот шуртеше от него, но моторът не искаше да запали. Приседна на ръба на лодката с риза, напоена с пот.
Салвадоре го беше уверил, че няма да има неприятности с мотора. Трябвало само да се дръпне ръчката. А сега тази проклетия не искаше да запали! Можеше тук жив да изгори!
Луд беше, дето реши да използва лодката! Нищо не разбираше от лодки и мотори за лодки. Дори не можеше да плува! Гледаше с копнеж към прохладната вода около себе си.
Ремъците на кобура се врязваха в кожата му. Носеше го под ризата. Пъхна ръка под нея, разкопча ги и го свали, като сложи пистолета до въдицата.
Какво да прави, по дяволите?
Върна се при мотора и с все сила дръпна ръчката. Моторът кихна и замлъкна.
Тогава чу бумтенето на приближаваща моторница. Погледна и видя Фрида, която се връщаше от Литъл Крийк. Махна й, тя спря мотора и като насочваше лодката, се приближи, носена от течението, към него.
— Неприятности ли имате? — попита.
Тони се втренчи в нея. Очите му поглъщаха очертанията на гърдите й, твърдата линия на ханша, русата коса и блестящите сини очи.
— Аха. Не иска да запали.
— От горещината е. Двигателят се е омаслил. Свалете капачката и го почистете. Тогава ще запали.
Тони се огледа.
— Нямам никакви инструменти.
— Аз ще го направя. Дръжте двете лодки заедно.
Тя отвори заключено шкафче, извади от него комплект инструменти и се прехвърли в неговата лодка. Докато влизаше, кракът й се заплете в ремъците на кобура и тя се спъна, като разклати лодката. Той я задържа и я изправи, а усещането на мишницата й в ръката му беше като сексуален шок за него. Ритна кобура под седалката, където нямаше да се вижда.
Тя коленичи с гръб към него и отвори кутията с инструментите.
— Нов сте по тези места, нали? — запита, докато вадеше някакъв гаечен ключ.
— Да. Приятел съм на Бруно. — Плъзна поглед по гърба й и усети как в него се надига похот.
— Помислих си, че не съм ви виждала досега. — Тя извади втулката. — Виждате ли? Масло.
Обърна се с втулката в ръце.
— Хич не се сетих — обади се Тони прегракнало. — Нищо не разбирам от лодки… Тук съм на почивка.
— Салвадоре ми е добър приятел. — Взе парцал от кутията с инструменти и избърса втулката. — Винаги е приятно да видиш ново лице.
Той я зяпаше, като се чудеше какво ли искаше да каже.
— Сигурно.
— Няма да хванете никаква риба по това време — продължи тя, като върна втулката на мястото й и започна да я завинтва. — След около два часа — да, но сега е прекалено горещо.
— Добре е, че го чувам от вас… Изпържих се.
— При Салвадоре ли сте отседнали?
— Точно така.
Погледна го, сините й очи бяха подканващи.
— Може би ще се срещнем някой път.
Беше ли това покана? — чудеше се Тони и отново желанието го прониза като удар с меч.
— Защо не? — Той се взря в нея. — Бруно ми каза, че при вас е доведеният ви брат.
— Той си замина рано тази сутрин. Има бизнес в Маями. — Тя се усмихна. — Липсва ми компанията му. Тук ми е доста самотно. Мъжът ми се връща късно вечер.
— Аха. Представям си.
Тя влезе в лодката си.
— Опитайте сега. Ще запали. — Пресегна се към стартера на своя мотор. — Ако нямате какво да правите, защо не се отбиете към пет и половина? — Сините й очи срещнаха неговите. — Мъжът ми никога не се връща по-рано от седем.
Преди той да успее да отговори, тя запали мотора, махна му и бързо отдалечи лодката си от неговата.
Тони гледаше след нея с разтуптяно сърце. Ако и това не беше покана за чукане, здраве му кажи! И то какво чукане! Но почакай, рече си той, ами ако Джони или който и да е оня боклук не си е отишъл? Ако го омотава, за да влезе в капана? Ама защо ще го прави? Познаваше този тип жени, дето ги сърби в гащите. Може оня и да не й е доведен брат. Може и да не е Бианда. Значи си е отишъл и отново я е засърбяло.
Дръпна стартера и моторът запали. С мозък, кипнал от възбуда, се отправи назад към Литъл Крийк.