Салвадоре беше на кея и му помогна да излезе от лодката.
— Видя ли го?
— Не, но видях нея. Проклетият мотор не искаше да запали. Тя го оправи. Каза, че тази сутрин доведеният й брат е заминал за Маями. Покани ме да отида при нея в пет и половина. — Тони изтри потното си лице с опакото на ръката. — Какво мислиш?
— Ако той е там, ще си навлечеш беля.
— Да, но ако е там, защо ще ме кани? — Очите му светнаха похотливо. — Обзалагам се, че който и да е оня боклук, вече си е отишъл и тя си иска отново. Така че, о’кей, отивам там, оглеждам се, давам й, каквото й трябва, след което съобщавам на шефа, че това не е бил нашият човек, и се връщам. Разумно, нали?
Салвадоре го изгледа продължително.
— Това ти е погребението. Може и да си прав. Във всеки случай, откъде накъде аз ще се тревожа? Можеш сам да се грижиш за себе си. Щом искаш да вървиш, върви.
— Аха. Какво ще кажеш за една голяма студена бира? Целият горя.
Джони тъкмо поставяше последния рафт на мястото му, когато чу далечния шум от моторницата на Фрида. Затегна последния винт и отиде до кухненския прозорец.
Видя, че лодката й бързо приближава и тъкмо се канеше да излезе на палубата, когато спря, тъй като съзря и някаква друга лодка в далечината на езерото. Инстинктът му за опасност го прикова на място. Заби поглед в другата лодка с някакъв сам мъж в нея, която се бе насочила към Литъл Крийк.
Фрида докара лодката под кухненския прозорец и извика:
— Не излизай!
Настойчивостта в тона й му подсказа, че има неприятности. Отиде във всекидневната и зачака тя да дойде при него.
— Какво се е случило?
Тя набързо му разказа за неочакваната си среща с Тони.
— Има пистолет — завърши. — Каза, че е приятел на Салвадоре.
Джони седна. Почувства, че се задушава. Мрежата около него се бе затегнала.
— Опиши ми го — подкани я той. — Как изглежда?
— Около тридесетгодишен, слаб, мургав, хубав. На дясната си ръка има татуировка на гола жена.
Джони трепна.
Тони Капело! Татуировката не оставяше никакво място за съмнение.
Забелязвайки реакцията му, Фрида попита:
— Някой от тях ли е?
— Да… Един от тях. Наблизо са, бебче.
Те се погледнаха един друг, после тя приближи и коленичи до него.
— Пита ме за доведения ми брат. Рекох му, че си заминал.
— Трябва да си вървя.
— Не! — Ръката й погали лицето му. — Можем да го заблудим, Джони. — Поканих го да ми дойде на гости в пет и половина. Мисля, че ще дойде. Ще отидеш в джунглата и ще чакаш. Мога да го убедя, че си заминал, и тогава те ще търсят другаде, а отсега нататък ти ще стоиш тук и ще се криеш.
Той се вторачи в нея.
— Ти го покани тук?
— Джони! Обичам те! Искам да си в безопасност! Той ще дойде. Ще го разведа из жилището, след това ще се отърва от него. Когато се увери, че не си тук, ще си отиде.
— Ти не знаеш какво правиш! Този човек е опасен! Познавам го! Не можеш да останеш тук сама с него!
— Няма мъж под небето, с който да не мога да се справя — отвърна Фрида и се усмихна. — Познавам мъжете. Ще се оправя. Върви в джунглата и чакай. Ще се отърва от него, преди Ед да се е върнал.
Джони впи очи в нея. Спомни си думите на Скот: „Ние плуваме голи. Не се притеснявай от Фрида. Тя е виждала повече голи мъже, отколкото аз скариди“. Тогава беше помислил, че това е глупава реплика на глупав мъж, но сега се питаше дали Скот не е казал истината.
Имаше ли значение? Погледна я. Без нея със сигурност много скоро щеше да е мъртъв. Изпита за момент тъга, после сви рамене.
— Предполагам, че това е най-добрият начин да го преметнем. О’кей, ще отида в джунглата, но си отваряй очите… Коварен е като змия.
Тя го погледна.
— Не бъди глупав, Джони. След някакви си четири дни ще сме далеч оттук. Правя това заради теб и само заради теб.
— Да. — Той се отстрани от нея.
Заради мен — мислеше си — или заради парите?
— Постъпих умно, като му казах, че си заминал, нали? — Видя, че тя копнееше за малко похвала, но му беше невъзможно да го направи. Последва пауза, после тя продължи: — Отсега нататък обаче ще се криеш. Ще трябва да стоиш вътре, но това ще е само за четири дни.
— Така е. — Той не можеше да я погледне. Никога не се беше чувствал толкова потиснат. — Отваряй си очите. Аз тръгвам.