— Целуни ме.
Искаше ли това? Насили се да я погледне и блестящите й сини очи го завладяха. Тя се притисна към него, пръстите й се заровиха в косата му, тялото й търсеше неговото.
— Джони… Джони… Обичам те — прошепна с устни до бузата му. — Много скоро тази неприятност ще е забравена. Повярвай ми! Ще се оправя с него.
С пистолет и термос с ледена вода Джони отиде в горещата джунгла и като се настани на сянка, се приготви да чака. От мястото си виждаше езерото и лодката жилище.
Няколко минути след пет и половина видя да се задава моторница откъм другия бряг.
Тони си беше пийнал здраво и сега бе изпълнен с пиянска смелост и похотливост. Беше взел назаем сако от Салвадоре, така че можеше да носи пистолета си, а беше се погрижил и да го почисти, смаже и провери, преди да тръгне от Литъл Крийк.
Не очакваше неприятности, но беше готов да ги посрещне. Страхът му от Джони беше удавен в уискито и мислите за Фрида.
Когато приближи жилището, загаси мотора и остави лодката незавързана, а Фрида излезе на палубата.
— Здрасти! — рече тя. — Надявах се да дойдеш. — Улови въжето, което той й хвърли, и го завърза здраво. — Обзалагам се, че ще пийнеш?
— Аха. — Тони се покачи на палубата. Ръката му се провря под сакото и освободи пистолета от кобура, за да може да го измъкне веднага. Вече много напрегнат, той се огледа.
— Е, хайде, влизай. — Фрида се обърна и влезе във всекидневната.
С котешки движения Тони я последва, като внимаваше да е толкова близо до нея, че при нужда тялото й да го прикрие. Един бърз поглед го увери, че са сами.
— Нека поогледам наоколо, бебче — рече той. — Трябва да съм сигурен, че сме само двамата.
Тя се изсмя.
— Ама че мъже! Джони беше същият. Вечно изплашен, че мъжът ми е скрит някъде с пушка в ръце. Хайде, давай тогава.
Като вървеше пред него, тя го заведе от своята спалня в другите две, след това в кухнята, после в банята. Даже отвори пред него големия шкаф, за да го провери.
След това се извърна и с подигравателна усмивчица в ярките сини очи попита:
— Доволен ли си?
Тони се ухили. Сега беше напълно успокоен.
— Разбира се. Хайде да изпием онова питие.
Тя го отведе отново във всекидневната.
— Съжалявам, но има само кола. Не можем да си позволим алкохол.
Тони изпъшка, но може би така беше по-добре. Знаеше, че вече е доста зареден.
— Добре. — Той седна и се зазяпа в нея, докато тя отиваше към кухнята. Върна се с колата и му я подаде.
Той похотливо я изгледа, отпи, после отново впи поглед в нея.
— Какво парче си!
— И Джони все това казваше.
— Твоят доведен брат?
Тя се засмя и седна на разстояние от него.
— Никога не съм имала брат… нито половин, нито цял. — И му намигна. — Между нас да си остане, но едно момиче трябва да бъде почтено в този ужасен край. Джони беше скитник, когото мъжът ми бе прибрал, но беше добър в леглото.
Тони наостри уши.
— И какво стана с него?
Тя сви рамене.
— Само кораби в нощта.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Той остана тук три нощи. Замина си рано тази сутрин. Беше добро момче… но малко смахнат. — Тя го погледна. — Беше суеверен. Ти суеверен ли си?
— Аз ли? Не.
— Вечно приказваше за някакъв медальон на свети Христофор, който загубил. Това май не му даваше мира.
Джони! Тони се наведе напред.
— И къде каза, че отишъл?
— В Маями. Имаше пари. Каза, че ще наеме лодка и ще замине за Хавана. А защо ли някому е притрябвало да отива там?
— Имаше ли багаж със себе си?
— Голям куфар. Беше тежък: даже той виждаше зор с него. — Тя наклони глава на една страна. — Защо такъв интерес?
Тони седеше неподвижно и мислеше. Това беше важна информация. Знаеше, че трябва бързо да се върне и да се обади на Луиджи. Трябваше да пипнат този кучи син в Маями, преди да е наел лодката. След това погледна към Фрида. Може би един час нямаше да е от кой знае какво значение.
Той стана.
— Хайде да проверим с теб дали някое от тия легла е меко — предложи.
Тя се засмя.
— Затова си дошъл тук, нали?
Като дишаше учестено, той разкопча ремъците на кобура и я последва в спалнята й.
Седнал в сянката, като проклинаше комарите, които непрестанно свиреха около него, Джони видя Тони да излиза на палубата и да влиза в моторницата си. Погледна часовника на ръката си. Тони беше стоял вътре един час. Не беше нужно да напряга въображението си, за да разбере какво са правили онези двамата. Изпитваше студена неприязън към нея. Как можеше да му казва, че го обича?