Мисълта на Масино препускаше.
— Пак ще ти се обадя. Не мърдай от там. — И като записа телефона на Салвадоре, затвори.
— Ако е отишъл в Хавана, спукана ни е работата! — изкрещя, святкайки с очи към Анди. — И е носел парите!
— Така твърди тя — възрази Анди спокойно.
Масино се гипсира.
— Това какво означава?
— Мисля, че трябва да проверим тази история, мистър Джо — продължи Анди. — Прав си, че ако тръгне към Хавана и Луиджи не го е пипнал, преди да напусне Маями, ще се простим и с него, и с парите, но това може да е блъф. Тони има бръмбари в главата си. Хваща се на всяка история, с която някоя жена го баламосва. Нека първо проверим жената.
Масино помисли върху това, после кимна.
— Ще говоря с Луиджи. Имаш ли номера му?
— Ще го открия. — Анди отиде в офиса си и се върна след няколко минути. — На телефона е.
Масино грабна слушалката.
— Луиджи? Как си? Отдавна не сме се виждали. Какво? Даа… Наистина голяма кражба. Да. Слушай. Трябва ми помощта ти. Онази жена… — Той погледна към Анди, който му подсказа: „Фрида Скот, Литъл Крийк“ — Да… Фрида Скот, живее в Литъл Крийк. Салвадоре знае всичко за нея. Тя твърди, че Бианда си е отишъл рано тази сутрин, като се е отправил към Маями и след това — към Хавана. Може и да лъже. Искам да пратиш някого там да поговори с нея и като казвам да поговори, това значи да я поразтърси здравата. Искам да я изстискат до сухо! Не я оставяйте, докато не се уверите, че казва истината… Схвана ли? Ако трябва да я пречукате, пречукайте я. Ще направиш ли това за мен, Луиджи?
— Разбира се, Джо. — Гласът на Луиджи звучеше сърдечно. — Имам тук двама-трима нехранимайковци, които ще изпитат истинско удоволствие от такава работа, но ще трябва да се плати. Какво ще речеш за хилядарка — гарантирани резултати?
— Хайде, Луиджи, ти си ми приятел. Няма да ме ограбваш, нали?
— Не повече, отколкото ти мене, Джо. Хилядарка и гаранция.
— Ами ако тя казва истината?
— Е, в такъв случай ще го знаеш, нали?
Масино изпсува.
— Добре. Само задвижи нещата! — и затвори.
От другия край на жицата Луиджи тръсна пепелта от пурата си и се ухили доволно. Нищо не обичаше повече от лесните пари, а от тези пари по-лесни не можеше да има. Беше 21.15. Не можеше и дума да става за привързване в тази работа. Освен това трябваше да следи за ресторанта. Обади се на Салвадоре и му нареди да изпрати Тони обратно в Крайбрежния бар.
Когато Тони влезе в офиса на Луиджи, двама мъже подпираха стената, докато Луиджи, седнал зад бюрото, захапал пура между зъбите, проверяваше, сметките на ресторанта.
Двамата мъже стреснаха Тони. Имаше навик с бандити, но тези двамата му се сториха като избягали от зоологическа градина. По-едрият имаше обезобразено лице на боксьор, беше масивно сложен, с усмивка на кретен, с малки светещи очи и без уши. Сигурно му ги бяха отхапали при някоя разправия в миналото, реши Тони. Другият беше по-млад, слаб, рус, с безизразни очи, тънки устни и отнесеното изражение на надрусан.
— Влизай — покани го Луиджи. — Големият е Бърни. Другият — Клайв. Ще отидат да си поговорят с твоята мацка. На мистър Джо му е хрумнала идеята, че тя лъже, така че изпращам момчетата да поизтърсят боклука от нея. — Луиджи погледна Тони и се ухили. — Как беше в кревата?
— Добре, мистър Луиджи.
— Хубаво. Късметлия си. От нея няма да остане много, след като тези двамата я обработят. Само че умната! Кога е най-подходящото време за посещение?
— Мъжът й излиза в пет и тридесет сутринта. След това е сама — отвърна Тони неспокойно.
Луиджи погледна към двамата мъже, опрени на стената.
— Да речем, че отидете там към шест? Не се тревожете, че ще й прекъснете удоволствието от кафето. Мистър Джо е нетърпелив за новини. И не се безпокойте за нея. Езерото е голямо.
Двамата кимнаха и излязоха, като оставиха Тони да стърчи неспокоен и вторачен в Луиджи. Даже главорез като него трудно приемаше мисълта, че мацка като Фрида ще попадне в ръцете на тези две горили.
— О’кей, Тони — заключи Луиджи. — Иди да се позабавляваш. В това място нищо не липсва. Ако искаш момиче, обади се на бармана. Той ще те уреди. Забавлявай се.
Тони отиде в бара и се напи.
Шумът от потеглящия камион събуди Джони. Погледна през прозореца. Над езерото се стелеше лека мъгла, но той видя червения кръг на слънцето да се подава иззад боровете. Погледна часовника си. Беше пет и половина. Посегна за цигара и чу как камионът се измъква на заден ход изпод навеса, а после с ръмжене поема нагоре по черния път.