Вечерта беше минала в гледане на телевизия. Паят с гълъбово месо на Фрида има голям успех. Скот го беше поздравил за стрелбата му. Джони беше спал лошо, като постоянно се будеше, задрямваше и пак се събуждаше. Сега, с цигара в уста, започна да преценява положението си.
Ако Масино бе повярвал на историята на Фрида, напрежението щеше да спадне. Но дали бе повярвал? Той (Джони) трябваше да остане скрит най-малко още четири дни, след което трябваше да се добере до телефон и да се обади на Сами. Не би посмял да се покаже отново в Литъл Крийк. Къде другаде имаше телефон? Трябваше да попита Фрида за това. Ако Сами му потвърдеше, че температурата е спаднала, те с Фрида щяха да отидат в Ийст Сити, щяха да си опитат късмета да приберат парите, а после да се ометат от града. Ако Масино беше сигурен, че той е в Хавана, не виждаше опасност в това отново да поеме на юг. Проблеми! Първо, да се добере до телефон и, второ — да намери кола. Не можеше вече и дума да става Фрида да наеме кола в Литъл Крийк. Може би щеше да се наложи да отидат пеша до Ню Саймара… В тая жега!
Той отметна чаршафа и стана. Чашка кафе щеше да му дойде добре с цигарата.
— Джони?
Фрида се появи от спалнята си. Русата й коса беше разчорлена, но за Джони, все още ухаеща на сън, тя беше прекрасна.
— Ще направя кафе, бебче. Искаш ли и ти?
— Хммм.
Тя влезе в банята.
Докато слагаше кафето в една тенджерка, Джони мислеше за нея. Уличница! И какво от това? Много жени бяха уличници — продаваха телата си не за пари, а за подаръци, бижута, кожи… или за каквото там им се искаше. Тя беше неговата жена, каза си. Кой го е грижа за нечие минало, когато има любов — а Джони знаеше, че я обича. Той не беше кой знае какво, но ще бъде! Сто осемдесет и шест хиляди долара правят нещо от всеки мъж!
Усещаше, че ще бъде горещо, и с ужас си помисли, че отсега нататък няма да има нито плуване, нито ловене на риба. Не трябваше да се показва навън.
Наля от горещото кафе в една чаша и когато се канеше да налее и втората, чу да приближава кола.
С бързо движение отмести втората чаша, после се спусна към стаята си, грабна пистолета, оправи леглото, след това се втурна в стаята на Скот, чийто прозорец гледаше към кея.
Видя прашен линкълн да спира до самия кей, а от него да изскачат двама мъже: единият едър, подобен на горила, а другият дребен, с бледо лице и изцъклени очи. И двамата носеха черни костюми, бели ризи и бели вратовръзки. Те поспряха да се огледат, след това бавно поеха по кея, докато Джони бързо изскочи в коридора.
Фрида беше все още с късата си нощница и се показа на вратата на банята.
— Има неприятности — рече предпазливо Джони. — Но не се тревожи. Аз ще се погрижа.
— Не! Скрий се! — прошепна Фрида трескаво. — Аз ще се погрижа! Влез в стенния шкаф и се скрий!
Тя го хвана за ръката и го забута. Той за момент се поколеба, но когато на вратата се почука, се пъхна в шкафа и придърпа вратичките.
Фрида изтича в спалнята си, грабна пенюара и го навлече, докато тропането по вратата продължаваше.
Тя се овладя, отиде до вратата и отвори. Когато видя Бърни и Клайв, ледени тръпки я побиха по гърба, но запази самообладание.
— Какво искате?
Бърни, вонящ на пот, с всяваща ужас кретенска усмивка, пристъпи напред и я блъсна.
— Хайде, кукличке. Искаме да си поприказваме с теб за Джони.
Но Фрида се изплаши от другия: дребния блед мъж със зли садистични очи, който вървеше след горилата.
— Отиде си — каза тя.
Те вече бяха във всекидневната, а тя беше отстъпила навътре.
— Разправи ни за него, кукличке. Той ни трябва — заповяда Бърни.
— Замина вчера.
— Това вече го чухме. — Бърни приближи към нея и смъкна пенюара й, като я остави по късата нощница. — Да, чухме това — удари я през лицето толкова силно, че тя се блъсна в стената и се просна на пода. Той се наведе и разкъса нощницата й. — Но не го вярваме, кукличке. Запей нещо друго.
Тя лежеше гола в краката му, впила поглед в него.
— Замина за Маями вчера рано сутринта — рече със спокоен глас: — Махайте се оттук, маймуни!
Бърни се изсмя.
— Давай, Клайв, поработи над нея. Като се умориш, ще се сменим.
Джони слушаше от шкафа. Тихо отвори вратата, пистолетът беше в ръката му, след това пристъпи в коридора. Беше само с долнището на пижамата си, бос и не вдигна никакъв шум, когато влезе във всекидневната.