Клайв беше сграбчил Фрида и я беше изправил на крака. Канеше се да я удари, когато Джони го застреля.
Изтрещяването на пистолета накара Фрида да извика. Тя скри лице в ръце и се свлече на колене.
Клайв, прострелян в тила, се килна напред и падна.
С ръмжене Бърни посегна за пистолета си и се извъртя към Джони, който го застреля в лицето. Грамадният мъж се сгромоляса върху Клайв, дясната му ръка сграбчи врата на Фрида, докато падаше. Тя се просна по лице, след това се извъртя и полуседна, като гледаше двамата мъртви мъже с разширени от ужас очи и уста, отворена в безмълвен вик.
Джони хвърли пистолета и отиде при нея, изправи я на крака и като почти я носеше, почти я влачеше, я заведе в стаята й и внимателно я сложи на леглото.
— Стой тук. Не мисли за нищо.
Изтича в стаята си и намъкна ризата и панталона. Пъхна крака в обувките и се върна във всекидневната.
Фрида лежеше неподвижно със затворени очи. Бореше се с мъчителни, сухи, задушаващи ридания. Струваше й се, че лежи така от много време. Не можеше да помръдне. Ужасът от гледката на двамата застреляни мъже я парализираше.
Слънцето се бе издигнало, блестеше през прозореца и заслепяваше очите й. Закри с ръка лице, стенейки.
Лежеше така, безчувствена, и единственото й желание беше всичко да е било само ужасен кошмар.
Ръката му нежно я докосна.
— Хайде да тръгваме, бебче — подкани я Джони. — Хайде. Време е да изчезваме.
Тя отвори очи и се загледа в него.
— Да вървим… Къде?
— Имаме колата им. Тя ни е късметът. Трябва да тръгваме!
Взе я на ръце от леглото, а тя се притисна към него.
— Какво стана… с онези хора?
— Забрави ги. Те са в езерото. Обличай се. Трябва да бързаме… Всяка минута е от значение.
Тя стоеше зашеметена, вторачена в него.
— Хайде, бебче! — тонът му стана по-остър. — Обличай се! Събирай си багажа! Побързай!
— Ти ги уби! Не мога да дойда с теб! Ти ги уби!
— Не можеш да не дойдеш с мен — отсече Джони. — Обличай се!
Тези думи подействаха. Тя потрепери, после с усилие отвори шкафа и измъкна мъжката риза и ластичния панталон. Гардеробът й беше трогателно беден: евтина памучна рокля, чифт протрити дънки, чифт износени обувки. Намъкна пликчетата си и ластичния панталон.
— Искаш ли да вземеш някоя от тези вехтории?
— Не.
— Хайде тогава. — Почака, докато облече ризата и прекара гребен през косата си, след това я изведе във всекидневната. — Трябва да напишеш писмо на Ед. Имаш ли хартия за писане?
Трепереща, тя седна на масата.
— В онова чекмедже.
Той намери комплект евтина хартия и плик. Откри и химикалка.
— Напиши следното: „Скъпи Ед, тук ми писна. Заминавам с Джони. Ние се обичаме, Фрида.“
Тя някак си успя да надраска бележката с трепереща ръка. Джони я пъхна в плика и го остави на масата.
— Да тръгваме!
Взе си куфара и като я хвана под ръка, я поведе бързо към линкълна.
Докато палеше мотора, погледна часовника на ръката си. Беше 6.40. Помисли си, че в най-добрия случай имат три часа на разположение, преди Луиджи да започне да се пита какво се е случило с двете горили. После ще започне да ги търси, да телефонира и организацията ще се задейства.
С кола като тази можеше да се измине доста път за три часа.
Като караше уверено — Фрида все още беше в шоково състояние, той се насочи към магистралата.
Глава десета
Повече от час те пътуваха в мълчание. Джони караше колата, но внимаваше да не превишава разрешената скорост. Знаеше, че и за двамата ще е катастрофално, ако ги спре някое ченге от пътната полиция. Много му се искаше да даде воля на мощната кола и да увеличи милите зад гърба си, но се въздържаше.
Мина покрай Дейтона Бийч, като се притесняваше да не попадне в някое задръстване и се придържаше към магистрала номер едно, която водеше на север. Докато караше, размишляваше. От време на време поглеждаше към Фрида, която бе зареяла поглед напред. Лицето й беше пребледняло, очите — безизразни. Виждаше, че още е в шок. Е добре, сега са на открито, мислеше той, в открадната кола. Щеше да е в безопасност още около два часа, след това трябваше да се отърве от колата.
Имаше толкова много проблеми, но той не изпадаше в паника. Те вече знаеха, че има брада, така че трябваше да я махне. Знаеха, че носи маскировъчно облекло. Трябваше да смени и дрехите. Салвадоре ще им опише Фрида. Погледна русата й копринена коса. Беше като покана за всеки, който ги преследва. И това трябваше да се оправи.