Внезапно тя попита:
— Къде отиваме?
Той въздъхна с дълбоко облекчение.
— Как се чувстваш, бебче?
— Добре съм. — Гласът й потреперваше. — Къде отиваме?
— На север. Имаме още два часа, преди да започнат да си задават въпроси. За два часа ще стигнем до Сейнт Дейвидс Бей. Там ще спрем. Градът е курортен, натъпкан с туристи и коли. Ще трябва да се отървем от тази кола. Не се тревожи. Спокойно. Имай ми доверие.
— О, Джони, страх ме е! — Тя сложи ръка върху крака му. — Трябваше ли да ги убиваш?
— Предупредих те, бебче — това е мафията. Или убиваш, или те убиват — отвърна Джони спокойно. — Мисля, че все още имаме шанс. Сега вече ще ти кажа: в онези чанти има сто осемдесет и шест хиляди долара. Казвам ти го, защото сега и ти си забъркана в тази каша колкото мен. Съжалявам, но е така и трябва да го знаеш. Все още има голям шанс да вземем парите и да се измъкнем с тях.
— Сто осемдесет и шест хиляди долара! — извика тя. — Но, Джони, това е цяло състояние!
— Така е. Е, добре, сега знаеш. Всичко е един залог: нашият живот срещу парите. Ако ги взема, ще ги разделим. Наистина го мисля.
— Значи какво ще правим?
— Когато стигнем в Сейнт Дейвидс Бей, ти отиваш на фризьор и си боядисваш косата, в какъвто искаш цвят, защото вече ще се е пуснал слух, че се търси руса. Аз ще си обръсна брадата. Ще трябва да си купим дрехи. Имам пари. Не се тревожи за това. После ще трябва да се отървем от колата. Ще вземем автобус на фирмата „Грейхаунд“ до Брънзуик. Там ще се скрием и ще чакаме. Имаме достатъчно пари. Можем да чакаме и два месеца, ако трябва. А когато моят човек в Ийст Сити ми каже, че обстановката се е успокоила, ще отидем и ще вземем парите.
— Мислиш ли, че ще ги вземем?
— Ако не успеем, сме мъртви — отвърна той, като знаеше, че е точно така.
Часът беше 9.50, когато пристигнаха в Сейнт Дейвидс Бей. Джони забеляза просторен безплатен паркинг край плажа, препълнен с коли и каравани.
— Тук ще се отървем от колата. — Подкара навътре в паркинга. Няколко минути търси място, но накрая намери. — Отсега нататък ще вървим пеша.
Отключи куфара си и извади остатъка от парите на Сами.
— Това е, с което разполагаме — рече и преброи парите, а тя го наблюдаваше. — Две хиляди осемстотин петдесет и седем долара. — Искам да видиш това, бебче. Искам да знаеш, че отсега нататък сме заедно, партньори. — Той отброи хиляда и й подаде банкнотите. — Нека стоят при теб, в случай че с мен стане нещо. Намери фризьор и си оправи косата, след това си купи дрехи. Не харчи много. Може да се наложи да поживеем с тези пари доста време. Внимавай какво ще купиш: не бива да бие на очи. Ще се представяме за съпрузи. Обмислил съм всичко. В отпуска сме, пътуваме с фирмата „Грейхаунд“ и разглеждаме страната. Запознавам те с нея. Ще наемем стая в някой малък хотел в Брънзуик. Ще казваш, че имам болно сърце и не трябва да ме безпокоят. Няма да излизаме много. Според теб сме сбъркали, като сме дошли толкова далече. Имам нужда от почивка. Записваме се като мистър и мисис Хенри Джексън от Питсбърг. Това е в общи линии. По-късно ще го доизмислим.
Тя пъхна в чантата си парите, които й беше дал, после го погледна.
— Докато си оправям косата, Джони, да не би да си намислил да ме изоставиш?
Това го шокира. Изгледа я продължително, после се усмихна.
— Попитай себе си. Човек може да открие истината единствено в себе си, бебче.
Като затвори куфара, той излезе от колата.
Тя го последва.
— Съжалявам — докосна ръката му. — Толкова мъже са минали през живота ми. Толкова съм си дошла до гуша! Не знам вече на кого да вярвам.
— Ако досега не си могла да ми повярваш, бебче — рече той нежно, — тогава наистина тежко ти. Хайде, да вървим.
Отидоха в града. Въпреки че беше рано, вече беше пълно с туристи, поели към плажа. В средата на главната улица Джони зърна автогарата на фирмата „Грейхаунд“.
— Ще се срещнем там — посочи я той. — Побързай, колкото можеш. Който дойде пръв, ще чака другия. О’кей?
Беше й много неприятно, че я оставя.
— Джони… Страх ме е да бъда сама… Наистина ме е страх.
Той й се усмихна.
— Но, бебче, ние сме винаги сами. Аз съм бил сам цял живот, ти също. Просто си боядисай косата и си купи малко дрехи. Ще направиш добре да си купиш и някакъв сак. — Той се огледа. — Ето там, вляво, има дамски салон.