Първо си оправи косата.
— Добре. — Тя се усмихна насила. — Доскоро, Джони.
— И хич не се съмнявай в това.
Разделиха се и Джони тръгна да търси бръснар.
Луиджи беше зает с управителя на хотела си, с когото съставяше менюто за следващия ден, когато телефонът иззвъня. Беше 11.05 часа. Пресягайки се към слушалката, той каза:
— Приготви им патица. Имаме твърде много патици в хладилника — след това продължи в микрофона: — Кой е?
— Тук е Джо! — Гласът на Масино беше разярен. — Какво става? Все още чакам! Какво изпя онази курва?
Луиджи се гипсира. Толкова беше погълнат от всекидневната работа в ресторанта си, че напълно беше забравил за Бърни и Клайв, които бяха отишли в Литъл Крийк.
— И аз все още чакам, Джо. Ще имам новини всеки момент. Веднага щом разбера нещо, ще ти се обадя.
— Какво, по дяволите, правят тези боклуци? — изрева Масино. — Размърдай се! — и затвори.
Сега Луиджи се разтревожи. Беше казал на онези двамата да посетят момичето в шест часа. Преди пет часа! Той грабна слушалката.
— Доведете ми Капело! — излая, прекъсна връзката и набра номера на Салвадоре. — Какво става? — попита. — Бърни и Клайв трябваше да се видят с онази курва в шест сутринта. Какво става?
— Не знам — отвърна Салвадоре. — Не съм ги виждал. Задръж така. — След миг се върна на телефона. — Току-що погледнах към жилището. Няма никакви признаци на живот.
— Изпращам Капело. Върви с него и разбери какво става. — Гласът на Луиджи премина в ръмжене. — И pronto!
Час по-късно, когато часовникът на черквата в Литъл Крийк биеше дванадесет, Тони пристигна в магазина с кола, която му беше дал Луиджи. Салвадоре го чакаше.
— Какви са новините? — попита Салвадоре.
— Няма такива. Трябва да отидем там и да разберем.
Те скочиха в лодката на Салвадоре и потеглиха към жилището. Тони пръв се изкачи на палубата с пистолет в ръка. Обливаше се в пот и дяволски го болеше главата след снощното тежко пиянство. Салвадоре завърза лодката и се присъедини към него. Обиколиха пустото жилище, след това Тони зърна плика, оставен на масата. Отвори го и прочете бележката.
— Хей! Виж това! Копелето е било тук през цялото време! Офейкали са заедно!
— Но къде са Бърни и Клайв? — Салвадоре се оглеждаше наоколо, след това коленичи и попипа протрития килим. — Тук скоро е почиствано. — Двамата мъже се спогледаха, след това Салвадоре излезе на палубата и заби поглед в прозрачната вода на езерото. Тони го последва.
— Мислиш, че ги е пречукал?
— Откъде да знам, дявол да го вземе? — Салвадоре се върна във всекидневната и премести масата. Откри малко петно изсъхнала кръв, което Джони беше пропуснал въпреки старателното почистване. — Погледни.
Тони се взря през рамото му.
— Значи наистина ги е пречукал — каза той дрезгаво.
— Аха, и е взел колата им. По-добре говори с мистър Луиджи, и то колкото може по-бързо.
След двадесет и пет минути Тони докладва на Луиджи. След още пет Луиджи докладва на Масино.
Масино беше толкова вбесен, че едва можеше да говори. Най-после изкрещя:
— Цент няма да получиш от мен! Ще се обадя на Големия човек! Ставаш само за боклука!
— Успокой се, Джо. Предупредих ченгетата да търсят колата — рече Луиджи, обливайки се в пот. — Загубих две добри момчета. Не можеш да приказваш така.
— Не мога ли? Ще видиш ти! Давам ти тридесет и шест часа да ги намериш, иначе се обаждам на Големия човек. — И Масино тръшна слушалката.
Луиджи се замисли за един продължителен момент, след това се обади на своя дон, който властваше над Флорида. Обясни му положението и описа подробно Джони и Фрида.
— О’кей — отвърна донът. — Веднага щом ченгетата открият колата, ми се обади. Ще ги намерим.
— Масино каза, че ми дава тридесет и шест часа. Побеснял е — притеснено додаде Луиджи.
Донът се изсмя.
— Забрави това. Масино е въздух под налягане. Аз лично ще говоря с Големия човек — и затвори.
Фрида стоеше пред автогарата „Грейхаунд“ и стискаше малък сак. Чакаше вече двадесет минути. Непрекъснато се оглеждаше ту наляво, ту надясно, но от Джони нямаше следа. Сърцето й биеше силно и й прилошаваше от страх.
Ама че съм глупачка — казваше си тя. — Разбира се, че те е зарязал! Какво очакваше? С всичките тия пари? Защо ще ги дели? Сто осемдесет и шест хиляди! Само като си помисля, че въобще може да има толкова пари! Мъже! Господи, колко ги мразя! Имат само една мисъл в мръсните си мозъци!