— Съжалявам, че те накарах да чакаш, бебче. Едва те познах. Изглеждаш страхотно.
Тя бързо се обърна и се втренчи в ниския набит мъж пред себе си. Сърцето й щеше да изскочи. За миг не го позна. Беше гладко избръснат, с изключение на гъстите мустаци, главата му също беше избръсната а ла Юл Брайнър4. Носеше сиви фланелени панталони, бяла риза и леко тъмносиньо сако.
— О, Джони!
Тя направи движение към него, гласът й секна, но той се дръпна назад.
— Внимавай! — Резкостта в тона му я парализира. — По-късно. Купих билети. Това ме забави. Хайде, да тръгваме.
Тя изпита такова облекчение, че не я е изоставил, че й се искаше да заплаче, но се сдържа. Последва го към автобуса и се качиха в него.
Когато се настаниха най-отзад, Джони я разгледа и кимна одобрително. Тя също се беше променила. Сега беше червенокоса и това й отиваше. Носеше тъмнозелен костюм с панталони и големи слънчеви очила. Той оглеждаше всеки пътник, който се качваше в автобуса, но не видя никой, който да го притесни и разтревожи.
Чак когато автобусът заръмжа по магистралата, той сложи ръка върху нейната.
— Изглеждаш страхотно, бебче — рече, — но руса все пак ми харесваш повече. Взе ли си всичко, което искаше?
— Да. Похарчих над сто долара.
— Добре, добре — успокои я той и отново стисна ръката й.
— О, Джони, изплаших се… Започнах да се питам…
— И двамата сме изплашени, но може и да ни се размине. Струва си да опитаме, нали?
Тя си помисли за всичките онези пари: сто осемдесет и шест хиляди долара!
— Да.
Седяха мълчаливо няколко минути, после Джони се обади:
— Виж какво, бебче, искам да си наясно с положението. Знам, че е малко късно, но не ми дава мира. Все още има време да се откажеш от играта… Поне така мисля. Може би допуснахме да стане твърде късно, а може би все още имаш шанс да се измъкнеш.
Тя се втренчи в него с широко отворени очи.
— Не те разбирам.
— Непрекъснато мисля за това — продължи Джони. — Постоянно се питам дали трябваше да те въвличам в тази каша. Рано или късно ще ме пипнат. Посочи ли мафията някого, човекът е мъртъв. Знам какво говоря, но ако имам късмет и успея да взема парите, ако успея да си купя лодка, ще се уредя за дванадесет месеца. Ако съм много голям късметлия, може да трае и три години… Но не повече. Който е с мен, също ще е белязан. Сега може и да не се занимават с теб, но открият ли, че сме заедно, когато се доберат до мен… А това вероятно ще стане… Това ще е краят на дните ти, както и на моите.
Тя потрепери.
— Не искам да слушам това, Джони. Моля те…
— Трябва да го чуеш. Има известен шанс. Може да поживеем три години. Ще счупим всички рекорди, ако поживеем по-дълго, но рано или късно те ще се доберат до мен, затова, бебче, моля те, помисли върху думите ми. Не си въобразявай, че ако хванат мен, ще забравят за теб. Те не действат така. Ще те преследват. Може да се криеш, но рано или късно ще се почука на вратата ти и това ще бъдат те. Искам да си с мен, но искам и да си наясно с риска. Помисли върху това. Ако взема парите, ще се погрижа да получиш голям дял. Обещавам ти това, така че не трябва да се страхуваш, че ще загубиш. След половин час ще бъдем в Джексънвил. Там можеш да слезеш и да изчезнеш. Може да забравят за теб, докато търсят мен. Сега имаш малко пари. Знаеш да се грижиш за себе си. Ужасно ми е неприятно да ти го казвам, но усещам до мозъка на костите си, че за да си в безопасност, трябва да слезеш в Джексънвил.
Тя притвори очи, като усещаше бавното движение на автобуса и се опитваше да мисли, но в мислите й не се появи нищо, освен огромната сума пари: сто осемдесет и шест хиляди долара.
Три години живот?
С всичките тези пари би могла да си поживее!
И така, нека допуснеше, че онези успееха да ги пипнат, както мислеше Джони. Или нека допуснеше, че те влязат и ги убият, както Джони беше убил онези две горили?
Какво пък толкова беше смъртта? Опита се да си я представи като изход.
Все пак три години със сто осемдесет и шест хиляди долара… Какъв живот би било това!
Седеше с притворени очи и си спомни своето минало. Колко вонящо, гадно беше то! Ужасната къща на родителите й, които бяха истински кошмар, отвратителните мъже в живота й и извън него, Ед и скуката!
Но в дълбините на съзнанието й се таеше страхът от мига, когато някой щеше да почука на вратата. Тя с усилие прогони страха и отвори очи. Някак си дори успя да се усмихне.
4
Американски актьор, роден през 1917 г. на о. Сахалин. В киното изгражда образа на привлекателен мъж с премрежен поглед и въздействащ глас, който не се притеснява от своята плешивост и гордо показва голата си като билярдна топка глава.