Като си сложи фуражката, той излезе от апартамента и бързо отиде в гаража. Защо ли на мистър Джони толкова му бе притрябвало да знае дали автогарата се наблюдава? Сами изтръпна от страх. Това можеше да означава само едно, но той не позволи на мисълта си да се задълбочава по въпроса.
Закара Масино до офиса му.
— Бързо се връщай обратно — нареди Масино. — Мисис Масино трябва да пазарува. Довечера ще излизаме. Тя ще ти обясни. — Спря за момент, като забеляза посивялото и лъснало от пот лице на Сами. — Какво ти е?
— Нищо, шефе — отвърна Сами, изтръпнал от страх. — Добре съм, шефе.
Масино изсумтя, след това закрачи по тротоара към сградата, където се намираше офисът.
Сами погледна отсреща към автогарата, после, след дълго колебание, излезе от ролса.
Когато Масино влезе, завари Анди да стои до прозореца.
— Хайде да започваме — излая Масино. — Намери ли… — Той замълча, тъй като Анди вдигна ръка и го повика. Сбърчил вежди, Масино отиде при него до прозореца. Видя как Сами пресича улицата, поглежда крадешком наляво и надясно, колебае се, после влиза в автогарата.
— Какво прави това копеле? — изрева Масино. — Казах му веднага да върви при жена ми.
— Само гледай — забеляза Анди спокойно.
След известно време Сами излезе от автогарата, отново се огледа крадешком наляво и надясно, после прекоси улицата, влезе в ролса и потегли.
— И какво от това? — попита Масино.
По изражението на Анди прочете, че е видял нещо, което той не бе разбрал, но Анди го беше разбрал.
— Изглеждаше като джебчия, нали? — каза Анди. — Беше изплашен.
— Вярно. Попитах го какво му е. Потеше се като прасе… Е, и какво от това?
Анди седна до бюрото на Масино.
— През цялото време си мислех, че Бианда не е действал сам. Бях сигурен, че някой му е помогнал да открадне парите. Мислех, че е Фюзели. Не ми беше минавало през ума за Сами.
Масино замръзна, очите му засвяткаха.
— Бианда и Сами работиха заедно много години — продължи Анди. — Като се замислиш над това, изводът се набива на очи като цирей. Обзалагам се, че Сами е във връзка с Бианда. Парите са там, мистър Джо, в някой от онези боксове, и Сами проверява дали още се наблюдават. Аз така виждам нещата. Бианда трябваше да има съучастник… Обзалагам се, че Сами е бързал насреща да заключи парите в някой бокс, докато Джони е бързал назад към своето алиби.
Масино седна, лицето му се помрачи от ярост.
— Накарай Ърни и Тони да хванат този кучи син и да го доведат. Ще си поприказвам с него! Ще го направя на кайма!
— Не — възрази Анди спокойно. — Трябват ни Бианда и парите. Така че ще поставим капан. Следобед с теб ще отидем в града и пред Сами ще кажеш, че Бианда вече е в Хавана — чул си го от Луиджи, така че си се простил с парите си. Тогава си прибираме момчетата, които наблюдават боксовете, и когато Сами провери отново, ще открие, че мястото е чисто. Ще съобщи това на Бианда и той ще се върне. — Анди се вторачи в Масино. — Трябва ни само Тони, който да седи тук със снайперистка пушка със заглушител.
— Искам онова копеле живо.
— Не е ли по-добре да е мъртъв, но парите да се върнат?
Масино помисли върху това.
— Може би.
— Повече от може би, мистър Джо. Тогава няма да има нужда да плащаме на Големия човек. Ще си оправим работата сами. Така ще спестим много пари.
Масино разтегна устни в дивашка усмивка.
— Е, работи ти мозъкът. — Той потупа Анди по ръката. — Поне ще мога да се погрижа за онова едро копеле. — За момент се замисли. Изражението му беше свирепо. — И за курвата.
Глава единадесета
Автобусът на „Грейхаунд“ ги остави на автогарата в Брънзуик. Джони отиде на информацията и попита момичето за евтин приличен хотел.
То беше хубавичко дребно същество с руси къдрици и дълги фалшиви ресници и беше много услужливо.
— Може да ви се сторя предубедена — рече, — но чичо ми е собственик на хотел „Уелкъм“. Струва тридесет долара на ден — пълен пансион, и храната е прекрасна. Точно за вас. — Момичето изпърха с ресниците си първо към Фрида, след това към Джони. — Честно ви казвам, там ще ви хареса.
— Добре, благодаря — съгласи се Джони. — Как да го намеря?
— Третият нагоре по главната улица. Не е далече.
С багажа в ръце — Фрида вървеше до него, Джони пое по главната улица. Цената малко го бе обезпокоила. Нямаше представа колко дълго щеше да се наложи да останат в хотела.