Анди беше сигурен, че Масино няма да може да се сдържи, ако види Сами. Анди беше подслушвал телефона на Сами и разговорът му с Джони беше записан на лента, която Масино беше прослушал.
— Всичко е наред — рече той. — Изчезвай. Мистър Джо в момента е зает.
Сами кимна и влезе пак в асансьора. Анди тръгна към офиса на Масино, влезе и затвори вратата.
Масино седеше зад бюрото си. Опрени до стената стърчаха Тони, Ърни, Лу Берили и Бено. На бюрото лежеше 22-калиброва снайперистка пушка, снабдена с телескопичен мерник и заглушител.
— Сами си отива вкъщи — съобщи Анди и приближи до прозореца. — Тони, вземи пушката и ела тук.
Объркан, Тони погледна към Масино, който кимна. Тони взе пушката и последва Анди към отворения прозорец. Анди привлече един стол с твърда облегалка.
— Седни. Погледни през улицата. Гледай към входа на автогарата.
Тони се подчини.
— Сега погледни през мерника — продължи Анди. — Вземи на фокус някого.
Когато погледна през мощния мерник, Тони се стресна. Един шофьор на такси, облегнат на колата си, който се препичаше на слънце, се появи във фокуса и на Тони му се стори, че може да протегне ръка и да пипне главата му.
— Господи! — измърмори той. — Ама че мерник!
— Не сваляй очи от там. След миг ще видиш Сами. Искам да го хванеш на фокус.
Масино бутна стола си назад и дойде при тях до прозореца. Видяха как Сами пресече улицата и спря да се огледа. Движеше се крадешком.
— Хвана ли го?
— Да. Виждам потта по мутрата му.
Видяха как Сами се промъкна в автогарата и изчезна. Зачакаха. След няколко минути той излезе, огледа се пак крадешком и си отиде.
— Можеше ли да го убиеш? — попита Анди, когато Тони свали пушката.
— С тази красота? Абсолютно! Шестгодишно хлапе би могло да го свали.
Анди погледна Масино.
— Може би ще е по-добре аз да се оправя с това, мистър Джо. Може би ще е по-добре да бъдеш извън града.
Масино помисли, после кимна.
— Добре.
Като огледа другите мъже, Анди каза:
— И така, нека се разберем за операцията. Рано или късно Бианда ще се появи. — Той се обърна към Тони. — Ти и аз ще седим дотогава до този прозорец. Когато дойде, ти ще му пръснеш главата.
Тони въздъхна с облекчение. Боеше се, че ще трябва да се изправи срещу Джони в битка с пистолети, но сега, като разбра, че трябва само да седи до прозореца със снайперистката пушка, усети, че може да си позволи да се ухили.
— Ще ми достави удоволствие — заяви той.
— Другите ще чакате скрити долу. Когато Тони застреля това копеле, вие хуквате през улицата, грабвате двете чанти и се връщате тук. Това трябва да се направи бързо. Уредих ченгетата да не се пречкат, но няма да е задълго, така че действайте бързо. — Той се обърна към Масино. — Харесва ли ти, мистър Джо?
— Аха. Сече ти акълът. Така че, о’кей, ще си взема едноседмична отпуска в Маями. — Той се втренчи в Анди. — Когато се върна, очаквам парите да са в сейфа, а онези тримата оправени.
— Такива са и моите планове, мистър Джо.
— Когато вземете парите, искам да се погрижите за Сами — нареди Масино на Бено. — Вземи Ърни със себе си и размажи този кучи син по стената. Точно това искам да кажа! Размажи го! Вземете шише с бензин с вас. Когато приключите с размазването, запалете го.
Бено се ухили.
— О’кей, шефе.
Марино се обърна към Тони.
— А сега за курвата. Ти си единственият, който я е виждал. Погрижи се за нея. Тя ще избяга, но не я изпускай. И нека да страда. Няма да работиш за мен, докато не я намериш и оправиш, но ще ти платя.
Тони кимна.
— Това ще е още едно удоволствие.
Когато Масино излезе от кабинета, Анди рече:
— Добре, можем да се поотпуснем. Бианда ще се обади на Сами след около час. И, да речем, след още около час може да се опита да вземе парите. Трябва да се организираме. Може да прояви предпазливост. Може да изчака седмица… Е добре, и ние ще чакаме седмица, но… по всяко време от тази седмица той може да се появи… Така че ще чакаме.
Чакането нямаше значение за тези мъже. Те прекарваха една трета от живота си в чакане. Анди потупа Тони по рамото.
— Когато се покаже, трябва да го заковеш. Ако не улучиш, ще си получиш, каквото трябва.
Тони поглади пушката.
— Шестгодишно хлапе…
Голямата просторна стая с двойното легло, двете кресла и телевизорът сякаш се бе смалила. Шумът от уличното движение, който долиташе през отворения прозорец, сякаш се бе засилил. В стаята бе надвиснало напрежение като черен балдахин.