Повечето от хората на Масино знаеха, че момичето на Джони е Мелани. Не може да извеждаш момиче три пъти седмично в продължение на три години, без да се натъкнеш на някого от бандата в ресторантите, които Джони можеше да си позволи, или в киносалона, където даваха последния филм. Тази мисъл малко безпокоеше Джони, макар постоянно да се самоуспокояваше, че нищо няма да се вкисне при начина, по който го е замислил, и че Масино никога няма да се сети кой е крадецът. Беше привързан към Мелани. Любов? Не, казваше си той, не е влюбен в нея. Чувстваше, че любовта не е идвала в живота му. Любовта ограничава мъжа, но той беше привързан към Мелани и не би искал нещо да й се случи.
Запали нова цигара. Долу на улицата крещеше дете, някаква жена викаше на друга жена през платното, кола пълзеше на малка скорост и вдигаше шум като ракета. Заслушан, той мислеше за морето, обляно в слънчева светлина, и усещаше по лицето си морския бриз. Ръцете му мислено се сключиха върху лоста на кормилото и чу бръмченето на мощните машини. Търпение, каза си той. Две-три години — и ще бъда на море.
Всеки петък вечер водеше Мелани на ресторант и после на кино. Тази вечер — той погледна часовника си — би трябвало да я изведе. Следващия петък ще е другояче, но нямаше да й каже това днес. Ще й го изтресе внезапно. Въпреки че не беше приказлива, ако знаеше предварително, че другият петък ще бъде специален, можеше да се разтревожи.
Той прекара следващите два часа в непрекъснато преразглеждане на плана си и накрая, като осъзна безполезността на това постоянно предъвкване, стана, съблече се и взе душ.
След един час взе Мелани от апартамента й и я закара в ресторанта на Луиджи.
Поднесоха им хубава италианска вечеря. Нямаха какво много да си кажат. Мелани винаги изглеждаше гладна и когато сложиха храната пред нея, тя започна да я поглъща, доволна и мълчалива, докато Джони, който мислеше за петъка, двадесет и девети, ровеше в чинията си и не яде много. Гледаше я непрестанно. Очите му смъкваха дрехите й, виждаше маслиновата й кожа, пищното й голо тяло и си мислеше за напразно загубените следващи три часа, когато щяха да седят в някое задушно кино и да гледат някакъв скапан филм, преди да може да я положи по гръб в голямото двойно легло.
— Какъв бръмбар ти е влязъл в главата, Джони — внезапно попита Мелани. Беше погълнала огромно блюдо със спагети и сега, облегната назад, нетърпеливо очакваше следващото. Големите й гърди напираха под евтината тясна рокля.
Мислите на Джони скочиха обратно към нея и той се усмихна.
— Просто те гледам, бебче — рече и сложи ръката си върху нейната. — Тъкмо се сгорещявам за теб.
Тя усети силен прилив на кръв към слабините си.
— Аз също. Хайде да прескочим киното тази вечер. Да се върнем вкъщи и да си направим истинско чукане.
Точно това искаше и той и пръстите му се впиха в китката й.
— Ще си го получиш, бебче.
Върху масата падна сянка и Джони погледна нагоре.
Видя над него да стърчи Тони Капело. Носеше черен костюм, риза на бели и жълти райета и жълта вратовръзка. Изглеждаше много издокаран, но безжизнените му змийски очи си оставаха змийски очи.
— Здрасти, Джони — поздрави той и погледът му се премести към Мелани, след това се върна отново към Джони. — Шефът те вика.
Джони кипна от яд. Знаеше, че Тони е добър с пистолета почти колкото него (или колкото беше) и го мразеше толкова, колкото знаеше, че го мрази и Тони.
Усети, че Мелани е уплашена. Погледна я и видя, че е вперила в Тони разширени, пълни със страх очи.
— Какво искаш да кажеш с това „вика те“? — попита Джони.
Един келнер се завъртя да смени чиниите, след това се отдалечи.
— Каквото ти казах… Иска те веднага.
Джони пое дълбоко дъх.
— О’кей. Идвам. Къде?
— При него, веднага. Ще заведа кукличката до дома й. — Тони мазно се ухили. — С удоволствие.
— Разкарай се по дяволите, боклук с боклук — рече Джони тихо и заплашително. — Ще отида, но когато ми е удобно.
Тони подигравателно се усмихна.
— О’кей, щом искаш да си прережеш гърлото… Мене какво ме засяга. Ще предам на шефа — и излезе от ресторанта.
Мелани се обърна с ококорени очи.
— Какво става, Джони?
И той би искал да знае какво ставаше. Никога преди не бяха го викали в къщата на Масино. Усети как по челото му избива студена пот.