Но сега нямаше слънце и участниците в първия лунен маратон се събраха в подножието на възвишението. Бе почти полунощ по местното време. Пълната Земя висеше наполовина на южния небосклон и заливаше цялата околност с електрично-синя светлина поне петдесет пъти по-силна отколкото светлината, която Луната отразява над Земята. Освен това тя скриваше и звездите на небето; и ако човек се вгледаше внимателно, би могъл да забележи само как Юпитер проблясва едва забележимо на запад.
Робърт Сингх никога досега не беше излизал пред погледите на толкова много хора и въпреки че знаеше, че го наблюдават три свята и поне десет сателита, изобщо не беше неспокоен. И както бе казал на Фрейда само едно денонощие по-рано, напълно се осланяше на екипировката си.
— Е, ти току що ми го демонстрира — промълви тя замечтано.
— Благодаря. Но обещах на Декана това да е последния път преди маратона.
— Не може да бъде!
— Е, не точно така. Да го наречем… неизречено мъжко споразумение.
Фрейда изведнъж стана много сериозна.
— Разбира се, аз се надявам да победиш — но повече се безпокоя да не би да ти се случи нещо лошо. Не си имал достатъчно време да подложиш екипировката си на всички необходими тестове.
Това беше абсолютна истина, но Сингх не искаше да тревожи Фрейда, като си я признае. Но дори и да се получеше авария в системите, — което бе реална опасност, независимо колко тестове са били правени преди това — всъщност реална опасност нямаше да съществува. Придружаваше ги малка армада от луноходи — коли за наблюдение, пълни с представители на средствата за осведомяване, и лунни джипове с мажоретки и треньори. И най-вече на не повече от сто метра встрани от тях щеше непрестанно да се движи линейка с пълен лекарски екип и зала за рекомпресия.
Докато го обличаха във фургона на АриТек, Сингх се чудеше кой ли състезател първи ще има нужда от помощ. Повечето от тях се бяха запознали преди няколко часа и си бяха разменили обичайните неискрени пожелания за успех. Отначало бяха заявени единайсет участника, но четирима бяха отпаднали и така на старта заставаха само АриТек, Гагарин, Клавиус, Циолковски, Годар, КалТек и МИТ. Бегачът на МИТ — загадъчна личност на име Робърт Стийл — още не бе пристигнал и щеше да бъде дисквалифициран, ако не се появеше в следващите десет минути. Това можеше и да е умишлено действие, целящо да разстрои състезанието или да попречи на една по-сериозна проверка на екипировката му. — не че това би било от особено значение на този късен етап.
— Как е дишането ти? — попита треньорът на Сингх, когато затвориха каската му.
— Съвсем нормално.
— Е да, но сега не полагаш никакви физически усилия. Ако е необходимо, регулаторът може да увеличи притока на кислород до десет пъти. А сега ела в шлюзовата камера да проверим подвижността ти…
— Отборът на МИТ току-що пристигна — обяви наблюдателят на Олимпийските игри по микрофона. — Маратонът ще започне след петнадесет минути.
— Моля потвърдете функционирането на системите — каза гласът на съдията в ухото на Сингх. — Номер едно.
— Готов.
— Номер две.
— Да.
— Номер три?
— Всичко е наред.
Но номер четири, от отбора на КалТек, не отговори. Тя се отдалечаваше, много бавно и много несигурно от стартовата линия.
Така оставаме само шестима, помисли си Сингх и в него за миг проблесна съжаление. Ама че късмет, да се домъкнеш чак от Земята, само за да получиш повреда в екипировката в последния момент! Но там долу е било невъзможно да се проведат добри тестове: нито един симулатор не е достатъчно голям за тази цел. А тук бе нужно само да излезеш през шлюза и да намериш достатъчно вакуум, за да се задоволят и най-капризните ти изисквания.
— Започваме броенето. Десет, девет, осем…
Тази спортна дисциплина не беше като другите, които можеха да бъдат изгубени още на стартовата линия. Сингх изчака доста след „нулата“, като внимателно преценяваше началния си ъгъл, преди да се отблъсне.
Във всичко това имаше и много математика, почти цяла милисекунда от реалното време на компютъра на АриТек, бе посветена на този проблем. Най-важният, но не и единствен фактор, беше лунната гравитация. Твърдостта на костюма, оптималното количество на поемания кислород, количеството топлина, умората — всички тези неща трябваше да се имат предвид. И в началото се наложи да се реши един отдавнашен спор, датиращ още от времето на първите хора, посетили Луната: кое е по-добро — бързото подскачане на малки, но чести скокове или отблъскването с големи крачки далеч напред.