Выбрать главу

— Но как? Как така?

— От МОК са бесни, но МИТ си умират от смях. Веднага щом свърши състезанието си признаха, че техния Робърт всъщност бил Робот — Хуманоидна форма с Общо предназначение, тип 9. Нищо чудно, че той — този… — излезе първи! Така че твоето представяне е направило толкова по-голямо впечатление. Отвсякъде валят поздравления. Ти си знаменитост — независимо дали ти харесва или не.

И макар че славата му не се задържа дълго, златният медал беше един от най-драгоценните му спомени за цял живот. Докато не започнаха Третите Олимпийски игри осем години по-късно, той все още не бе разбрал на какво бе положил началото. Дотогава космическите медици бяха успели да „заемат“ „течното дишане“ на гмуркачите, като напомпваха дробовете с течност, наситена с кислород.

И така, победителят в първия лунен маратон, заедно с по-голямата част от разпръсналата се из Вселената човешка раса, наблюдаваше изпълнен със страхопочитание и възхищение, как защитения срещу лунния вакуум Карл Грегориъс прави рекордното си двеминутно пробягване за километър през Залива на дъгите, гол като гръцките си прадеди на първите Олимпийски игри преди три хиляди години.

10

МАШИНА ЗА ЖИВЕЕНЕ

Сред като завърши АриТек с подозрително високи оценки, астроспециалистът Робърт Сингх не срещна никаква трудност да си осигури пост като асистент-инженер (по задвижване) на една от редовните совалки Земя — Луна, известна, по някаква вече забравена причина, като „млечния влак“. Това му беше изключително удобно, тъй като, за нейна изненада, Фрейда бе открила, че Луната в крайна сметка е интересно място. Беше решила да прекара там няколко години, специализирайки в нещо подобно на златна треска, която Земята е преживяла някога. Но това, което геолозите отдавна търсеха на Луната, бе нещо многократно по-ценно от вече считания за посредствен метал.

Това беше вода или по-точно — лед. Макар че милиардите години метеоритно бомбардиране и извънредно рядката вулканична дейност бяха раздробили горните неколкостотин метра от повърхността на Луната и бяха унищожили всяка следа от вода — в течно, твърдо или газообразно състояние — все още съществуваше надеждата, че дълбоко под повърхността, близо до полюсите, където температурите бяха далеч под нулата, се бе задържал фосилизиран лед, останал от времето, когато Луната се е кондензирала от първичния космичен прах на Слънчевата система.

Повечето селенолози считаха, че това е чисто фантазиране, но съществуваха достатъчно много догадки, подтикващи към надежди. Фрейда бе една от щастливите участници в екипа, открили първата ледена мина на Южния полюс. Това не само щеше основно да промени икономиката на Луната, но и подейства извънредно благотворно върху „икономиката“ на Сингх-Каръл. Сега вече и двамата имаха достатъчно средства, за да могат да си наемат къща тип Фулърхоум и да живеят където си поискат на Земята.

На Земята. Те все още се надяваха да прекарат останалата част от живота си някъде другаде, но страшно искаха да имат син. Ако детето се родеше на Луната, то никога нямаше да има физическите сили, необходими да посети света на своите родители. От друга страна бременност при гравитация 1 g щеше да му открие простора на цялата Слънчева система.

Двамата бяха единодушни, че мястото, където ще разположат дома си отначало, трябваше да се намира в района на пустинята Аризона. Макар че и там вече ставаше доста пренаселено, все още имаше достатъчно древни геоложки обекти, по които Фрейда можеше да се катери. А и мястото представляваше най-близкия аналог на Марс, който и двамата бяха твърдо решени да посетят някой ден — „Преди да са го съсипали съвсем!“, както казваше Фрейда уж на шега.

По-трудният въпрос си оставаше кой модел от огромното разнообразие домове тип Фулърхоум да си изберат. Наречени на името на великия строителен инженер-архитект от двайсети век Бъкминстър Фулър, и използващи технологии, за които той само бе мечтал, но не бе доживял да види, те представляваха почти напълно самообслужващи се жилищни единици и можеха да поддържат живота на своите обитатели почти безкрайно дълго.

Захранването с електричество ставаше чрез една стокиловатова запечатана синтезна турбина, която трябваше да се долива с обогатена вода на няколко години веднъж. Такова скромно енергийно захранване бе съвсем достатъчно за всеки добре направен дом, а 96-те волта мощност на тока биха били достатъчни да убият само някой съвършено запален по самоубийствата маниак.

На разбиращите от техника клиенти, които питаха: „Защо 96 волта?“ от консорциума Фулър търпеливо обясняваха, че инженерите са хора с твърдо установени навици: само до преди няколко века 12 и 24-волтовите системи са били нещо обичайно, и че аритметиката би била много по-лесна, ако хората имаха по дванадесет пръста, вместо по десет.