Беше нужен повече от век, докато обществеността привикне към най-противоречивото качество на домовете Фулърхоум: системата за рециклиране на храна. Но без съмнение е било нужно още повече време в началото на селскостопанската епоха докато земеделците преодолеят отвращението си и започнат да посипват бъдещата си храна с животинска тор. В продължение на хилядолетия китайците бяха достигнали дори още по-далеч и използваха собствените си екскременти, за да торят оризените си полета.
Забраните и предразсъдъците, свързани с храната, са едни от най-силните, които управляват поведението на хората и често логиката не е достатъчна, за да бъдат преодолени. Да се рециклират човешките екскременти вън на полето, под въздействието на чистата силна слънчева топлина беше едно, но да се прави това в собствения дом с помощта на някакви си електрически мистерии беше съвсем друго. Консорциум Фулър дълго време убеждаваше безполезно, че: „Дори и Господ не би могъл да различи два въглеродни атома един от друг.“ Повечето от хората бяха убедени, че те могат.
В крайна сметка победи чистата икономика, както става обикновено. Облекчението никога повече да не се тревожиш за разходите си за храна и да имаш практически безграничното разнообразие от ястия, кодирано в паметта на Домашния мозък, беше едно изкушение, на което много малко хора можеха да устоят. Всички останали съмнения бяха преодолени чрез едно простичко, но ефикасно допълнение: към дома можеше да се добави малка градина като допълнителна примамка. Макар че рециклиращата система би могла да действа напълно ефективно и без нея, гледката на красивите цветя, обърнали главичките си към слънцето, помагаше на доста капризни стомаси да се поуспокоят.
Домът, който Робърт и Фрейда наеха, бе имал само двама предишни наематели (Консорциумът не ги продаваше при никакви условия), а гарантираното „Време без повреди“ беше петнайсет години. Но дотогава те щяха да се нуждаят от по-голям модел, който да може да задоволи нуждите и на един енергичен юноша.
Някак си въобще не им дойде наум да попитат Мозъка за поздравите и пожеланията, оставени им от предишните наематели. И двамата си имаха свои мечти и надежди, отправени към едно бъдеще, което те, като всички млади хора, не вярваха, че ще свърши някога.
11
СБОГОМ НА ЗЕМЯТА
Тоби Каръл Сингх се роди в Аризона, както бяха планирали родителите му. Робърт продължаваше да служи на совалката Земя — Луна, като се издигна до поста Главен инженер и дори отказа една възможност да отиде до Марс, тъй като не искаше да се отделя от невръстния си син за месеци наред.
Фрейда остана на Земята и изобщо рядко напускаше Американската общност. И макар че се беше отказала от геоложките експедиции, продължаваше да извършва изследователската си дейност все тъй неуморимо и далеч по-комфортно чрез компютър и сателитни изображения. Вече всички се шегуваха, че откакто е бил изобретен алгоритъмът за преобразуване на образи, геологията е престанала да бъде професия за грубовати мъжаги.
Тоби беше на три години, когато родителите му решиха, че дружелюбните играчки-роботи не са му достатъчни. Най-очевидния избор беше да си вземат куче и почти се бяха сдобили със Скоти-мутант (Куче с гарантиран коефициент на интелигентност 120), когато първите минитигърчета се появиха на пазара. Това беше любов от пръв поглед. Бенгалският тигър е най-красивата от всички хищни котки — а най-вероятно и сред всички бозайници. До началото на двайсет и първи век той бе изчезнал като свободно живеещ вид, още преди естествената му среда да изчезне напълно. Само неколкостотин екземпляра от великолепното животно все още водеха полуистински живот в зоопаркове и резервати. Но дори и всички животни да изчезнеха, не би представлявало никакъв проблем да бъдат пресъздадени, тъй като ДНК формулата им, разбира се, бе напълно съхранена.
Тигрет бе просто един вторичен продукт на генното инженерство. На пръв поглед тя беше прекрасен представител на вида си, но щеше да достигне тегло само тридесет килограма дори и в зряла възраст. А нравът й — също внимателно генно оформен — бе като на всяко друго игриво, любвеобилно коте. Сингх не се уморяваше да я гледа как се прокрадва към малките почистващи роботи, които тя несъмнено вземаше за животни и които трябваше обстойно да изследва, тъй като не можеше да намери миризмата им в родовата си памет. От своя страна роботите не знаеха какво да правят с нея. Понякога, когато спеше, те я вземаха за килимче и се опитваха да я почистят от праха, което водеше до страшно смешни резултати.