— Да не искаш да пробием купола? Ама че глупав въпрос. Знаеш ли колко ще струва това?
И в този момент добронамереното заяждане между двамата приятели бе рязко прекратено, защото осъзнаха, че не са сами.
Тишината продължи твърде дълго. Най-накрая спътникът на Робърт Сингх проговори:
— Ако не си си прехапал езика, Боб, то би могъл да ни запознаеш.
Все още бяха в чудесни взаимоотношения с Фрейда, но се виждаха все по-рядко, особено след като тя се върна в Аризона, а Тоби спечели стипендия в Московската консерватория — за извънредно приятна изненада на родителите си, никой от които не бе проявявал ни най-малък музикален талант. Така че бе съвършено нормално, когато Шърмейн Йорген се върна на Марс, Робърт Сингх да я последва веднага щом можа да си уреди това. За човек с неговата квалификация и с все още съществуващата му скромна слава, която той не се стесняваше да използва, когато се наложи, това не беше трудно. Скоро след петдесет и шестия си рожден ден той кацна в Порт Лоуел. Беше Новомарсианец и щеше завинаги да си остане такъв, тъй като беше роден в друг свят.
Нямам нищо против да ме наричат Новомарсианец — довери той на Шърмейн — стига да се усмихват, когато го казват.
Ще се усмихват, скъпи — отвърна му тя. — С твоите земни мускули, ти си много по-силен от повечето хора тук.
Това беше вярно, но той не знаеше колко време още ще се задържи така. Ако не се заемеше с по-усилени тренировки, отколкото предполагаше, че ще му се наложи, скоро щеше да се приспособи напълно към Марс.
Което имаше своите преимущества. Марсианците твърдяха, че именно тяхната планета, а не Венера, е трябвало да бъде наречена планетата на любовта. Земната гравитация бе направо абсурдна, ако не и опасна. Счупени ребра, предизвикани от тежестта, схващания и затруднено кръвообращение бяха само някои от рисковете, с които се сблъскваха земните любовници. Шест пъти по-слабата лунна гравитация бе нещо по-добро, но познавачите считаха, че не е напълно достатъчна за един добър контакт.
А що се отнася до силно възхваляваната нулева гравитация на открития космос, след като първоначалното любопитство отмина, на нея започнаха да гледат като на нещо по-скоро досадно. Човек прекарваше прекалено много време в тревоги за мястото на срещата и позата.
Гравитацията на Марс, която беше една трета от земната, бе точно каквато трябва.
Като всички нови пришълци, Робърт Сингх прекара първите няколко седмици по пътищата на марсианския Гранд Тур: планините Олимпус Монтс, долината Маринър и ледените планини на Южния полюс, както и низината Хелас — Хелас бе популярна най-вече сред авантюристично настроените младежи, които обичаха да се перчат, като се състезаваха колко дълго могат да издържат без дихателни приспособления. Атмосферното налягане в момента бе напълно подходящо за подобни изпитания, макар че кислородното съдържание бе твърде ниско, за да поддържа живота на човек. Рекордът с подвеждащото име „на чист въздух“ в момента бе малко по-висок от десет минути.
Първоначално Сингх бе леко разочарован от Марс. Той бе направил толкова много тренажорни пътувания на Марс, често с невероятна, въодушевяваща скорост и над развихрящи въображението картинни изображения, че действителността там му се видя като антипод на очакванията. Проблемът с най-известните релефни обекти на планетата беше в техния размер: те бяха толкова големи, че можеха да бъдат възприети само от космоса, а не когато човек застане върху тях.
Планината Олимпус Монтс бе най-показателния пример. Марсианците обичаха да казват, че е три път по-голяма от която и да е планина на Земята, но Хималаите или Скалистите планини бяха далеч по-внушителни, защото бяха много по-стръмни. С огромната си основа от шестстотин километра в диаметър, Олимпус Монтс приличаше много повече на огромна пришка, издула повърхността на Марс, отколкото на планина. Деветдесет процента от нея не бяха нищо повече от леко надигаща се равнина.
А долината Маринър, с изключение на най-тясната си част, също не успяваше да задоволи очакванията на посетителя. Тя беше толкова огромна, че погледнати от центъра, двете й стени се губеха някъде далеч зад хоризонта. И ако не беше боязънта от известната нетактичност, която често вкарваше Новомарсианците в беда, Сингх може би щеше да направи няколко неблагоприятни сравнения между долината и далеч по-малкия Гранд Каньон.
Но след няколко седмици той започна да оценява чара и красотите на планетата, които бяха основание за страстната преданост на колонистите (това бе още една дума, която внимателно трябваше да се избягва) към тяхната планета. И макар че прекрасно знаеше, че обитаемата площ на Марс е почти същата като на Земята поради липсата на океани, той непрекъснато се изумяваше от размерите му, И като се пренебрегнеше факта, че Марс имаше само половината от диаметъра на Земята, все пак това бе един голям свят…