— Ще поговоря за това със семейството си — каза той. — Стига да мога да се връщам на Марс няколко пъти годишно.
Да, предложението бе наистина прекрасно. Той щеше да го обмисли внимателно…
Робърт Сингх никога не се бе замислял сериозно за предназначението на „Голиат“, което бе заложено в конструкцията и дизайна му. Наистина почти бе забравил защо корабът е оборудван с такъв направо абсурдно мощен двигател.
Разбира се, на него едва ли щеше да му се наложи да ползва дори и една трета от мощта му, но не беше лошо да го има в резерв.
13
САРГАСОВОТО МОРЕ НА КОСМОСА
— Застанете на Слънцето — бе казал Мендоса на своите леко озадачени студенти веднъж, малко след като бе получил Нобеловата награда — с лице към Юпитер, отстоящ на четиридесет и пет милиарда километра от вас. Разтворете ръце под ъгъл от 60 градуса спрямо тялото… Знаете ли накъде ще сочат те?
Той не очакваше отговор и не спря, за да го поучи.
— Няма да видите нищо натам, но ръцете ви ще сочат към два от най-интересните обекти в Слънчевата система…
— През 1772 г. великият френски математик Лагранж открил, че гравитационните полета на Слънцето и на Юпитер биха могли да слеят мощта си и да предизвикат един много интересен феномен. Точно на орбитата на Юпитер — на 60 градуса напред и назад — се намират две неподвижни точки. Всеки един обект поставен в тях ще се намира на едно и също разстояние и от Слънцето и от Юпитер, като така трите ще образуват по един гигантски равностранен триъгълник.
— Съществуването на астероидите не е било известно по времето на Лагранж, така че той вероятно никога не се е досещал, че един ден ще има обект, който точно да демонстрира неговата теория. Минали повече от сто години — 134, ако трябва да бъдем съвсем точни — преди да бъде открит Ахил, който се носел на 60 градуса зад Юпитер. Година по-късно, недалеч от него, бил открит Патрокъл, а после и Хектор, но на 60 градуса разстояние пред Юпитер. Днес са ни известни повече от десет хиляди такива „Троянски“ астероиди, наричани така, понеже първите дванадесет били наречени на героите от троянската война. Разбира се, трябваше да се откажем от тази идея преди години; сега те просто имат номера. Последния каталог, който видях, бе стигнал до 11 500 и списъкът продължава да се попълва, макар и много бавно. Предполагаме, че общият брой е вече около 95% попълнен. И ако има още непознати троянци, то те едва ли са по-големи от неколкостотин метра в диаметър.
— И сега вече трябва да ви призная, че ви излъгах. На практика нито един от „троянците“ не се намира точно в някоя от двете троянски точки. Те се местят напред-назад и нагоре надолу с отклонение от почти тридесет градуса. Причината за това е до голяма степен Сатурн: неговото гравитационно поле пречи на взаимодействието Слънце-Юпитер. И така, представете си Троянските астероиди като два големи облака, с центрове, които се намират точно на 60 градуса от двете страни на Юпитер. По причина, която е все още неизвестна — някой да иска тема за дисертация? — има три пъти повече троянци пред Юпитер, отколкото зад него.
— Чували ли сте някога за Саргасово море, там някъде на старата Земя? Така си и мислех, че не сте. Ами, това е едно море в Атлантическия океан — океанът източно от Американската общност — в което се събират свободно плаващи обекти, като водорасли, изоставени кораби и други, поради циркулиращите течения. И на мене двете троянски точки ми приличат на два „саргасови“ космически близнака. Това са най-гъсто населените райони в Слънчевата система, макар че едва ли бихте могли да го осъзнаете, ако се намирахте там. Ако стоите на някой от Троянците, ще имате късмет, ако забележите друг с невъоръжено око.
— Защо са толкова важни тези Троянци ли? Радвам се, че ми зададохте този въпрос.
— Освен научния интерес, който предизвикват, те са важни оръжия в арсенала на Любовта. На точно определени периоди от време някой от тях бива изтеглен от мястото си благодарение на дружните усилия на Сатурн, Уран и Нептун и се запътва към слънцето. И се случва така, че някой от тях може и да се блъсне в нас (така се е получил басейнът Хелас), та дори и в Земята.
— Такива неща са се случвали доста често в ранните дни на Слънчевата система, когато останките от оформянето на планетите все още се носели в пространството. Повечето вече са изчезнали, за наше щастие. Но са останали още много и не всички се намират в „троянските“ облаци. Има астероиди самотници, които стигат чак до Нептун. И всеки от тях представлява потенциална опасност.