На д-р Милър му се искаше да е бил тук на 10 ноември 2084 г. земно време, за да наблюдава един изключително красив феномен — преминаването на Земята пред слънцето. Тя приличала на малко, съвършено кръгло слънчево петънце, докато бавно минавала пред кръглия слънчев диск, но точно наполовината от пътя й, в средата й проблеснала ярка звезда. Станалата втори дом на човечеството Червена планета, била приветствана от лазерни акумулатори, разположени на тъмната страна на Земята. Всички жители на Марс наблюдавали това събитие и в разказите им за него все още се долавяше страхопочитание.
Но имаше и една друга дата от миналото, към която д-р Милър изпитваше особена слабост, благодарение на едно напълно тривиално съвпадение, което не интересуваше никого, освен самия него. Един от най-големите кратери на Марс беше наречен на друг астроном-аматьор, който случайно бе роден на един ден с него, но два века по-рано.
Веднага след като започнаха да пристигат снимки от първите космически проби на планетата, стана много трудно да се намират имена за новооткритите формации. Някои бяха съвсем очевидни и естествени — имена на известни астрономи, учени и откриватели като Коперник, Колумб, Нютон, Дарвин, Айнщайн. След това идваха писателите, свързали имената си с планетата — Уелс, Бъроуз, Вайнбаум, Хайнлайн, Бредбъри. После следваше пъстър списък от неизвестни земни обекти и личности, някои от които бяха съвсем бегло свързани с Марс.
Новите обитатели на планетата не винаги харесваха имената, които бяха получили в наследство и които трябваше да употребяват във всекидневието. И кой или какво на този свят — да не говорим изобщо за Марс бяха Данк, Диа-Кау, Ейл, Гагра, Кагул, Сурт, Тиуи, Уаспам, Йат?
Ревизионистите непрекъснато настояваха за поточни и благозвучни имена и повечето хора бяха съгласни с тях. И така, бе избрана съответната комисия, която да се занимае с този въпрос, макар че той едва ли беше най-належащият и най-важният за оцеляването на човека на Марс. И тъй като всички знаеха, че д-р Милър има много свободно време и се интересува от астрономия, то бе невъзможно да не го включат в нея.
— Защо — бе попитал той един ден — един от най-големите кратери на Марс трябва да се нарича Молсуърт? Та той е 175 км в диаметър! И кой по дяволите е този Молсуърт?
И след известно търсене и няколко скъпи космофакса до Земята той най-после бе в състояние да отговори на този въпрос. Пърси Б. Молсуърт бил английски железопътен инженер и астроном-аматьор, който направил и публикувал много скици на Марс в началото на двайсети век. Повечето му скици били направени от екваториалния остров Цейлон, където живял до смъртта си през 1908 г. само на 41-годишна възраст.
Д-р Милър беше впечатлен. Молсуърт явно е обичал Марс и заслужаваше своя кратер. И тривиалното съвпадение на рождените им дати по земния календар също му внушаваше нелогичното чувство за родство и той понякога гледаше към Земята през телескопа си, в опит да намери острова, където Молсуърт бе прекарал по-голямата част от краткия си живот. И тъй като Индийският океан обикновено бе забулен в облаци, той успя да го види само веднъж, но това бе незабравимо преживяване. Чудеше се какво ли би си помислил младият англичанин, ако е знаел, че един ден домът му ще бъде наблюдаван от човешки очи от Марс.
Докторът спечели битката за спасението на името на Молсуърт — пък и не се бе сблъскал с особена опозиция, когато излагаше тезата си — но събитието промени собственото му отношение към онова, което преди за него бе само едно увлекателно хоби. Навярно и той би могъл да направи откритие, което да остави името му за вековете.
И щеше да успее далеч повече, отколкото се бе надявал някога.
Макар че по онова време беше момче, д-р Милър не бе забравил зрелището на завръщането на Халеевата комета през 2061 г. — това несъмнено бе повлияло донякъде следващите му постъпки. Много комети, включително и някои от най-известните — са били открити от аматьори, които по този начин си бяха осигурили безсмъртие, записвайки имената си в небесата. Там долу, на Земята, преди векове рецептата за известност е била простичка: добър (но не особено голям) телескоп, чисто небе, изключително добро познаване на нощното небе, търпение и голяма доза късмет.