Д-р Милър имаше като начало някои сериозни преимущества пред своите земни предшественици. Неговото небе бе винаги чисто и, независимо от огромните усилия на тераформаторите, щеше да си остане такова за следващите няколко поколения. Поради по-голямата си отдалеченост от Слънцето, Марс представляваше по-добра наблюдателница от Земята. Но най-важното условие бе, че изследванията бяха до голяма степен автоматизирани. Вече не бе необходимо да се запаметяват звездните роеве, както са правели наблюдателите от предишните векове.
Фотографията много отдавна бе превърнала този похват в архаизъм. Сега човек би могъл да разпознае пришълеца почти мигновено. Трябваше само да се вземат две снимки, направени през няколко часа и да се сравнят, за да се види дали нещо е променило положението си. И макар че всичко това можеше да се прави на спокойствие, докато човек си седи удобно на закрито, без да трепери от нощния хлад, все пак това си оставаше изключително досадна процедура. Младият Клайд Томбау през далечната 1930 г. бе сравнил буквално милиони снимки преди да открие Плутон.
Този подход се бе запазил повече от век, преди да бъде заменен от електрониката. Една чувствителна видеокамера можеше да сканира небето и да съхрани полученото звездно изображение, а после картината да се върне обратно и всичко да се сравни по-късно. Само за няколко секунди компютърната програма можеше да извърши това, което преди е отнело месеци на Клайд Томбау — да отстрани всички неподвижни обекти и да отбележи само тези, които са се придвижили.
Но нещата не бяха чак толкова прости. Една по-нескопосна програма би могла да преоткрие стотици вече познати астероиди и спътници, да не говорим за хилядите парчета космически отпадъци, изхвърлени в космоса от хората. Всичко това трябваше да се проверява в каталози, но и това можеше да се извърши автоматично. И всяко нещо, което останеше след такова щателно пресяване заслужаваше по-особено внимание.
Хардуерът за автоматично търсене и програмата към него не бяха много скъпи, но като много други не особено важни високотехнологични продукти, те не можеха да се купят на Марс. И така д-р Милър трябваше да изчака няколко месеца, докато една от земните компании за доставка на научни съоръжения успя да му ги изпрати — и то само за да открие, че един от най-важните компоненти е дефектен. След продължителна размяна на космофаксове с враждебен тон, проблемът беше решен. За щастие докторът не трябваше да чака следващия пощенски контейнер. Когато доставчиците неохотно се съгласиха да разкрият някои от техническите тайни на продукта, местните техници успяха да въведат системата в действие.
Тя работеше превъзходно. На следващата вечер д-р Милър с радост откри Деймос, петнадесет телекомуникационни спътника и приближаващия полет от Луната. Разбира се, той бе изследвал само една малка част от небосклона — но дори и около Марс небето вече бе започнало да се задръства. Нищо чудно, че за апаратурата му поискаха доста добра цена. Явно тя се оказваше съвършено безполезна на Земята при това стълпотворение от космически отпадъци, кръжащи в орбита около планетата.
През следващите няколко години докторът откри два нови астероида, не по-големи от сто метра в диаметър, и се опита да ги нарече Миранда и Лорна, на имената на жена си и дъщеря си. Междупланетарният астрономически съюз прие второто име, но що се отнася до първото те посочиха, че така се казва един от известните спътници на Уран. Естествено д-р Милър знаеше това не по-зле от МАС, но си помисли, че няма да е зле да опита в интерес на семейната хармония. Накрая те се съгласиха на Мира; едва ли някой щеше да обърка един стометров астероид с гигантска червена звезда.
И въпреки няколкото фалшиви тревоги, през следващата година той не откри нищо и беше вече на път да се откаже, когато програмата даде сигнал за странна аномалия. Излезе информация за обект, който като че ли се движеше — но толкова бавно, че това не бе съвсем сигурно, като се има предвид факторът грешка. Това означаваше да се направи ново наблюдение след дълъг интервал от време и въпросът да се реши по един или друг начин.
Д-р Милър погледна дребничката светла точица. Можеше да е бледа звезда, но каталозите не даваха нищо в този обсег. За голямо негово разочарование нямаше ни следа от мъгливия ореол, който свидетелства за наличието на комета. Просто още един проклет астероид, помисли си той; едва ли си струваше да се занимава с него. Обаче съвсем скоро Миранда щеше да го дари с нова дъщеричка и би било прекрасно да й направи един подарък за рождения ден…