Но каквито и технически помощни средства да използвал Хрислямът, истината била, че е назряло времето за нова религия, която да въплъщава в себе си най-доброто от двете древни религии (с добавка от една дори още по-стара — Будизма). И все пак пророчицата можела и да не успее при отсъствието на два други фактора, които въобще не зависели от нея.
Първият бил така наречената „Революция на студения синтез“, която довела до края на петролния век и разрушила икономическата база на мюсюлманския свят за почти цяло поколение — докато израелските химици не я възстановили под надслова: „Нефтът — за храна, а не за огън“.
А вторият бил непрекъснатият морален и интелектуален спад в статута на Християнството, който започнал (макар че малцина разбирали това в продължение на много векове) на 31 октомври 1517 г., когато Мартин Лутер заковал своите Деветдесет и пет тези на вратата на църквата в Уитенберг. Процесът бил продължен от Коперник, Галилео, Дарвин и Фройд и достигнал кулминационната си точка в получилия печална слава скандал „Мъртво море“, когато окончателното разкриване на дълго укриваните свитъци показало, че образът на Исус от евангелията се базира на три (а може би дори четири) отделни индивида.
Но coup de grace1 бил нанесен от самия Ватикана.
17
ЕНЦИКЛИКА2
„Точно преди четири века, през 1632 година, моят предшественик Папа Урбан VIII направил ужасяваща грешка. Допуснал неговия приятел Галилео да бъде прокълнат, заради това, че проповядвал нещо, което днес познаваме като една от фундаменталните истини — че Земята се върти около Слънцето. И макар че църквата се извинила на Галилео през 1992 г., тази ужасяваща грешка й нанесла такъв морален удар, от който тя не се е възстановила напълно и до днес.
Но, уви, ето че дойде мигът да си признаем една още по-трагична грешка. Чрез упоритото си несъгласие със семейното планиране посредством противозачатъчни средства църквата опропастила живота на милиони хора и, по ирония на съдбата станала морално отговорна за появата на нов грях — аборта, сред най-бедните, онези, които нямали средствата да издържат децата, който били принудени да родят.
Тази политика довела човешкия род до ръба на упадъка. Страхотното пренасочване довело до изтощаване на природните ресурси на планетата Земя и замърсило глобално околната среда. И към края на двайсети век всички осъзнали, че всъщност още нищо не е направено. О, разбира се имало безбройни конференции и резолюции, но почти никакво реално действие.
— А ето че сега една дългоочаквана — от някои със страх техническа революция заплашва да превърне кризата в катастрофа. И макар че целия свят аплодира даването на Нобеловата награда за медицина на професорите Салман и Бърнстейн миналия декември, колко човека са се замислили изобщо за влиянието, което ще нанесе тяхното откритие на обществото? По мое настояване Папската академия на науките извърши следното проучване. Заключенията му са единодушни… и неизбежни.
Откриването на супероксидните ензими (СОЕ), които могат да забавят процеса на стареенето, като запазват ДНК в човешкото тяло, бе наречено победа, равна на разкриването на генетичния код. Сега излиза, че продължителността на здравословния и активен човешки живот ще стигне поне до петдесет години, а може би и много повече! Също така разбрахме, че приложението им е сравнително евтино. Така че, независимо от това дали ни харесва или не, за в бъдеще светът ще бъде пълен с енергични столетници.
Моята академия ме информира, че прилагането на СОЕ също така ще удължи периода на фертилност на жената с поне тридесет години. Последствията от това са потресаващи — особено като се имат предвид ужасяващите провали на опитите в миналото да се ограничи раждаемостта чрез въздържание и използване на тъй наречените «естествени» средства…
Вече няколко седмици специалистите от Световната здравна организация работят активно, макар и задочно с всички свои членове. Целта е да се постигне често дискутирания, но непостиган досега, освен по време на войни и епидемии, нулев прираст колкото се може по-бързо и с по-хуманни средства. Но дори и това може да се окаже недостатъчно; може да се окаже, че се нуждаем от отрицателен прираст. Може би семейството с едно дете ще бъде естествената норма за следващите няколко поколения.