Църквата е достатъчно разумна да не се бори срещу неизбежното, особено в тази коренно променена ситуация. Скоро ще изпратя енциклика, в която ще дам наставления по този въпрос. И бих могъл да добавя, че те са съставени след обстойни консултации с моите колеги — Далай Лама, Главния Мюфтия, Имам Мухамад, Кентърбърийския епископ и пророчицата Фатима Магдалена. Всички те са напълно съгласни с мен.
Зная, че на много от вас ще се стори трудно, дори непоносимо да приемат поведение, заклеймявано някога като грях от Църквата, което сега трябва да се превърне в задължително. Но в една основна точка доктрината не се е променила. Веднъж щом настъпи зачатие, плодът е свещен.
Абортът продължава да бъде считан за престъпление и това завинаги ще остане така. Но сега вече няма извинение, нито пък нужда от него.
Благославям всички вас, на който и свят да се намирате.“
18
ЕКСКАЛИБУР3
Това бе най-внушителният научен експеримент, провеждан някога в цялата Слънчева система.
Началото на ЕКСКАЛИБУР се губеше някъде назад в странните и днес направо невероятни дни на Студената война, когато две свръхсили се надпреварвали в натрупването на ядрени оръжия, достатъчни да унищожат всяка следа от цивилизация, та дори и да заплашат оцеляването на човешкия род.
От едната страна стояла една общност, наречена Съюз на Съветските Социалистически Републики — който, както обичаха да твърдят по-късните историци, може и да е бил съвет (каквото и да означаваше това), но със сигурност не бил нито съюз, нито социалистически, нито пък република. От другата страна стояли Съединените Американски Щати, наречени така с далеч по-голяма степен на точност.
До последната четвърт на двайсети век, двата противника вече притежавали хиляди ракети с далечен обсег на действие, всяка от които можела да носи бойна глава, способна да унищожи цял град. И, съвсем естествено, непрекъснато били полагани усилия да се намерят такива противодействащи средства, които да попречат на тези ракети да достигнат целта си. Преди откриването на силовите полета повече от сто години по-късно, не е било възможно да съществува реална защита, дори и на теория. Но независимо от това били полагани трескави усилия да се откриват противоракетни ракети и оборудвани с лазерна апаратура летящи крепости, които можели да осигурят поне частична защита.
Когато гледаме назад към ония времена, е трудно да преценим дали учените, развиващи някои от тези планове, цинично експлоатирали действителните страхове на наивните политици или действително вярвали, че идеите им могат да намерят практическо приложение. Онези, които не са живели в основателно наречения „Век на тъгата“, не бива да съдят тези хора прекалено строго.
Несъмнено най-идиотското от всички оръжия за контранападение бил рентгеновият лазер. Съществувала теория, че огромната енергия, получена при експлозията на атомна бомба, може да се преобразува в силно насочени рентгенови лъчи, толкова мощни, че биха могли да унищожат вражеските ракети на хиляди километри разстояние. Приспособлението ЕКСКАЛИБУР (естествено никога не са били публикувани пълни подробности) трябва да е приличало на морски таралеж, със стърчащи във всички посоки бодли и с ядрена бомба в средата. Всяка игла, в миговете преди да се изпари, е можела да генерира лазерен лъч, насочен към различна ракета.
Не е необходимо кой знае какво въображение, за да си представим недостатъците на такова оръжие за еднократна употреба, особено срещу враг, който отказва да сътрудничи и да изстрелва ракетите си на удобни снопове. Но както и да е, основната теория зад идеята за лазера, захранван от бомбена енергия била доста умна, макар и трудностите при създаването й да били силно подценявани. Всъщност, проектът бил изоставен след като били изхарчени милиони долари по него.
Но те все пак не били напълно пропилени. След около век идеята била възродена и отново като защита срещу ракети, но този път — срещу създадените от природата, а не от човека.
ЕКСКАЛИБУР на двадесет и първи век бил предназначен да генерира радио, а не рентгенови лъчи и те били насочени не към конкретни цели, а към целия небесен простор. Бомбата с мощност един гигатон — най-мощната бомба, създавана някога, и, както се надяваха повечето хора, която изобщо ще бъде направена някога — била взривена в орбитата на Земята, но от другата страна на Слънцето. То осигурило най-добрата защита срещу гигантската електромагнитна взривна вълна, която иначе би могла да разруши комуникационните връзки и да унищожи електронните апаратури на цялата планета.