Но илюзията бързо се разсея, когато обърна поглед към Юпитер. Преминаващ през всичките си фази за три и половина дни, гигантската планета заемаше по-голямата част от небето, дори и когато представляваше само тънък сърп. Тогава светлата дъга обрамчваше един огромен черен диск, двадесет пъти по-голям от диаметъра на Луната върху земното небе, като затъмняваше звездите, а точно в този момент и далечното Слънце. Нощната страна на Юпитер рядко биваше напълно затъмнена; във всички посоки над планетата святкаха гръмотевични бури, по-големи от земните континенти, като размяна на ядрени удари и със същата енергия. Полюсите обикновено биваха обвити в пръстени от утринна светлина, а от неизследваните и навярно завинаги неизследваеми дълбини избликваха фосфоресциращи гейзери.
А когато беше пълна, планетата бе още по-внушителна. Тогава сложните извивки и къдри на поясите от облаци, които винаги се носеха успоредно на екватора, се виждаха в цялото си многоцветно великолепие. Сред тях се движеха бледи, овални острови — като гигантски амеби. Понякога те като че се втурваха съвсем умишлено през облачния пейзаж под тях и човек наистина би могъл да ги вземе за живи същества. Не едно епическо произведение на звездна тематика беше базирано на тази хипотеза.
Но гвоздеят в програмата бе несъмнено Голямото червено петно. Макар че през вековете то бе понамаляло и поизбледняло, а понякога дори напълно изчезваше, днес то бе по-известно дори от времето, когато Касини го бе открил през 1665 година. И когато зашеметяващото десетчасово въртене на Юпитер го прехвърляше напряко през лицето на планетата, то приличаше на гигантско кръвясало око, злобно втренчено в празното пространство.
И не беше за чудене, че работниците на Европа даваха най-кратки дежурства и имаха най-висок процент душевни разстройства в сравнение с всички останали работници на междупланетни станции. Нещата донякъде се пооправиха, когато преместиха станцията в средата на далечната страна, откъдето Юпитер никога не се виждаше. Но психолозите твърдяха, че дори и тук някои пациенти вярвали, че това немигащо циклопско око ги гледа през три хиляди километра твърда скала…
И може би ги наблюдаваше как заграбват богатствата на Европа. Спътникът бе единственият основен източник на вода и следователно на водород до орбитата на Сатурн. В кометните облаци отвъд Плутон имаше още по-големи количества, но тяхната експлоатация все още не беше икономически обоснована. Някой ден, може би… А междувременно Европа доставяше повечето от горивото за търговията в Слънчевата система.
Още повече, че водородът на Европа бе от по-добро качество отколкото този, доставян от Земята. Благодарение на милионите години облъчване, идващо от радиационните полюси около Юпитер, той съдържаше много по-висок процент от тежкия изотоп деутерий. И само с малко обогатяване осигуряваше оптималната смес, необходима за задвижването на фюжън-двигатели.
Понякога, но не много често природата помагаше на хората.
Вече беше трудно на човек да си припомни живота преди Кали. До гибелния миг оставаха още няколко месеца, но почти всяко действие и мисъл на хората бяха съсредоточени върху него. „И като си помисля само, че приех този пост само защото ми се искаше нещо тихо и спокойно, преди да се пенсионирам като капитан!“ — си припомняше с ирония понякога Сингх.
Той нямаше много време за подобни ретроспекции, тъй като редовните някога корабни задължения сега бяха изместени от това, което Първия офицер наричаше „планирана криза“. И все пак, като се имаше пред вид сложността на операция АТЛАС, всичко бе преминало със завидна лекота. Нямаше големи забавяния и програмата бе изостанала само с два дни от това, което преди изглеждаше като невъзможно разписание.
И веднага щом „Голиат“/АТЛАС застана на постоянна орбита, продължителният процес по зареждане на резервоарите с две хиляди тона водородно-деутериева каша при тринадесет градуса над абсолютната нула, започна най-сериозно. Електролитните заводи на Европа можеха да произведат това количество за една седмица, но да се изведе в орбита беше вече друг въпрос. За зла беда два от танкерите на Европа бяха излезли в основен ремонт, който не можеше да се извърши на място. Те бяха откарани на Деймос.
И така, дори и всичко да протечеше нормално, щеше да отнеме почти месец да се напълнят огромните пещероподобни резервоари. А през това време Кали щеше да се приближи с още сто милиона километра към Земята.