Те още се заяждаха незлобливо, когато пристигнаха на „Голиат“ с изумителното си откритие — при това бяха в много по-добра форма, както отбеляза капитан Сингх, от оцелелите моряци на Магелан след обиколката на техния свят. Кратката екскурзия им бе дала възможност да се поотпуснат и да забравят за малко своите ужасни и съдбоносни задължения.
И добре, че стана така. Това бе последната им възможност да си починат на Кали.
29
АСТРОПОЛ
Директорът на АСТРОПОЛ бе виждал повечето от световете и градовете на хората и считаше себе си за човек, който не може да бъде изненадан с нищо. И все пак, в елегантния си Женевски кабинет той се взираше в своя Главен инспектор с поглед, изпълнен с недоверие.
— Сигурен ли сте? — попита той.
— Всичко е проверено. Разбира се, и ние не повярвахме в началото — дефектите са извънредно рядко явление и се чудехме дали не е някаква провокация. Но всичко се потвърди с дълбокомозъчно сканиране чрез Брейнман.
— Няма ли начин устройството да е сгрешило? Все пак си имаме работа с експерти.
— Не и по-добри от нашите. А и това, което последва на Деймос, влоши нещата. Знаем кой го е направил. Естествено, той се намира под микронадзор.
— Кога ще получат предупреждението?
Инспекторът погледна часовника си, чийто циферблат можеше да покаже двадесет часови зони на три свята.
— Вече са го получили — но се намират от другата страна на Слънцето и ние няма да получим потвърждение от тях по-рано от един час. А се боя, че може да е късно. Ако всичко е вървяло по плана, запалването трябва да е започнало преди четиридесет минути.
— Все още не мога да повярвам. И защо, за Бога, някой ще иска да направи такова нещо?
— Точно за това. Пак името на Бога.
30
САБОТАЖ
В часа ? без тридесет минути „Голиат“ се бе отделил от Кали, за да се отдалечи максимално от двигателя на АТЛАС. Проверките на всички системи дадоха задоволителни резултати. И сега трябваше да се изчака въртенето на астероида да обърне ускорителя до положение, удобно за започването на стартиращия процес.
Капитан Сингх и неговият изтощен екипаж не очакваха някакво зрелище. Плазменият двигател на АТЛАС щеше да е прекалено горещ, за да може да отдели някакви видими излъчвания. Само телеметричните системи щяха да потвърдят, че процесът на запалване на двигателите е започнал, и че Кали не е вече неукротимата и безпощадна сила на съдбата, която не се поддава на контрол от страна на човека.
Чудя се, мислеше си Сър Колин Дрейкър, колко ли от тези младоци знаят, че цялата тази идея за предстартовото броене е била измислена от един немски филмов режисьор преди почти два века, за първия научно-фантастичен филм, който не е бил съвсем фантастичен. А след това действителността бе копирала изкуството и сега е трудно да си представим дори и една единствена космическа мисия без някой — човек или машина да брои назад към нулата.
Чуха се кратки поздравителни възгласи и тихи аплодисменти, когато редицата от нули на екрана на скоростомера започна да се променя. На мостика на кораба се почувства по-скоро облекчение, отколкото екзалтация. И макар че Кали вибрираше, само чувствителните инструменти можеха да отбележат промяната в скоростта. Ускорителят АТЛАС трябваше да действа в продължение на много седмици, преди да се постигне сигурна победа. Поради въртенето на астероида, можеше да се прилага ускорение само до 10% от времето, преди АТЛАС да бъде прикрепен стабилно към Кали. Не беше проста работа да се управлява въртящо се превозно средство с неподвижно фиксиран двигател…
Една микронна от гравитацията, две микронни… — мудно и непохватно огромната маса на астероида започна да откликва. Нито един човек, застанал на Кали — ако изобщо някой би могъл да стои на Кали, не би доловил и най-малка промяна, макар че би усетил вибрации под краката си и би забелязал облаци прах, които се издигат в пространството. Кали се отръскваше като куче, току що излязло от водата.
И тогава, изумително и невероятно, числата спаднаха до нула. Няколко секунди по-късно едновременно зазвучаха три алармени сигнала.
Никой не реагира; нищо не можеше да се направи. Всички очи бяха втренчени в Кали и в ускорителя АТЛАС.
Огромните му резервоари се разпукаха като цветя в забавен кадър, изплювайки хилядите тонове горивна маса, която можеше да спаси Земята. Над повърхността на астероида преминаха облаци пара, обвивайки сипаничавото му лице с бързо разсейваща се атмосфера.
После Кали продължи необезпокояван по своя път.