Всичко това се сторило извънредно интересно на геолозите, но твърде отвлечено от всекидневните житейски проблеми, за да се предизвика вниманието на обществеността. Но после, благодарение на нобелиста Луис Алварес и сина му Уолтър, незначителният клон от науката, занимаващ се с метеоритите, внезапно се превърнал в новина от първите страници на вестниците.
Рязкото — поне в астрономическия смисъл на думата — изчезване на огромните динозаври, които били властелините на Земята повече от сто милиона години, винаги е представлявало невероятна загадка. Естествено, имало е милиони обяснения, някои правдоподобни, други — направо смехотворни. Смяната на климата бил най-простият и очевиден отговор и той бе вдъхновил едно класическо произведение па изкуството — „Пролетен ритуал“ — превъзходното продължение на шедьовъра на Уолт Дисни — „Фантазия“.
Но това обяснение не било съвсем задоволително, защото предизвикало много повече въпроси, отколкото били отговорите, които давало. Ако климатът се е променил, то какво е предизвикало промяната? Има толкова много теории и нито една от тях действително убедителна, че учените започнали да търсят причината другаде.
През 1980 г. Луис и Уолтър Алварес, изследвайки геологическите образци, обявили, че са намерили отговора на дългогодишната загадка. В един плитък скален слой, маркиращ границата между Кватернера и Терциера, те открили доказателства за глобална космическа катастрофа.
Динозаврите били изтребени и те вече знаели как.
Той се спусна вертикално, право надолу, пробивайки в атмосферата дупка, широка десет километра, излъчвайки такава висока температура, че самият въздух наоколо се запали. Когато се удари в земята, скалите се втечниха и се разляха навън на планински вълни; втвърдиха се чак, когато образуваха кратер с диаметър двеста километра.
Това бе само началото на бедствието; оттук нататък започваше истинската трагедия.
От небето заваляха азотни окиси, които превърнаха морето в киселина. Облаци пепел от изгорелите като факли гори затъмниха небето и затулиха слънцето за месеци наред. Навсякъде по земното кълбо температурата спадна рязко и по този начин унищожи растенията и животните, преживели първоначалния катаклизъм. И макар че някои видове щяха да се запазят през бъдещите хилядолетия, властването на гигантските влечуги бе свършило най-после.
Часовникът на еволюцията бе нагласен отново и започна последното отброяване преди появата на човека.
Годината, съвсем приблизително, беше 65 000 000 Преди Настоящето.
4
СМЪРТНА ПРИСЪДА
Да си представим само за миг разум, който с в състояние да обозре всички сили, движещи мирозданието… разум, достатъчно обширен, за да е в състояние да подложи тези данни на анализ… той би могъл да обедини в една формула движенията както на най-големите тела във вселената, така и на най дребничкия атом; за него не биха съществували неизвестни и бъдещето, както и миналото, щяха да се сливат в едно общо настояще.
Робърт Сингх не изпитваше особено влечение към философските разсъждения, но когато за първи път прочете в учебника по астрономия думите на великия френски математик, той изпита нещо като ужас. Колкото и невероятна да беше възможността за съществуването на „достатъчно обширен разум“, самата идея за тази възможност бе ужасяваща. В такъв случай не беше ли „свободната воля“, която Сингх е гордост твърдеше, че притежава, само една илюзия, щом всяко действие би могло да се предопредели, пък дори и само на теория? Той изпита огромно облекчение, когато разбра как е била заклеймена теорията на Лаплас от развитието на Теорията за хаоса през двайсети век. Тогава е било доказано, че дори и съдбата на един-едничък атом, да не говорим за цялата Вселена, не би могла да се предрече с абсолютна точност. За да се направи това е необходимо началната позиция и скорост на този атом да бъдат известни с безкрайна точност. Всяка грешка с една милионна, билионна или дори центилионна от стойностите, в крайна сметка ще се умножи, докато най-накрая теорията и реалността вече няма по нищо да си приличат.