Колко жалко, помисли си тъжно Сингх, че информаторът е издал всичко твърде късно. А навярно това бе направено умишлено, за да може да се застрахова от всички страни: „Успокоих съвестта си, а от друга страна не предадох религията си.“
Но какво значение имаше всичко това сега! Капитан Сингх си забрани да изпада в подобно ненужно самосъжаление. Нищо не би могло да промени миналото, а сега той трябваше някак да се помири с Вселената.
Бе загубил битката за спасението на планетата, на която бе роден. И фактът, че самият той се намираше в пълна безопасност, го караше да се чувства още по-зле; никаква опасност не заплашваше „Голиат“, който все още имаше достатъчно гориво, за да се присъедини към потресените оцелели представители на човечеството на Луната и Марс.
Е, неговото сърце бе останало на Марс, но някои от екипажа имаха любими на Луната; трябваше да подложи въпроса накъде да отпътуват на гласуване.
Подобни въпроси не можеха да бъдат решени със заповеди.
— Все още не разбирам — каза главният инженер Морган — защо кабелът, свързан с експлозива, не е бил засечен при предварителните проверки.
— Защото е било лесно да се скрие, пък и никой не би се сетил да търси подобно нещо — отговори неговият първи заместник. — Това, което ме изненадва е, че и на Марс има фанатици от сектата на Преродените.
— Но защо са го направили? Не мога да повярвам, че дори тия шантави хрислямци биха пожелали унищожението на Земята.
— Тяхната логика не може да бъде оспорвана, ако веднъж си приел убежденията им. Господ-Аллах ни подлага на изпитание и не трябва да му се пречи. Ако Кали ни пропусне — добре. Но ако не ни пропусне — е, значи това е част от нечий по-голям план. Може би сме объркали дотолкова нещата на Земята, че е време да се започне отначало. Не си ли спомняш онези стари думи на Циолковски: „Земята е люлката на човечеството, но не може безкрайно дълго да се живее в люлка.“ Кали може би е един лек намек да си тръгваме от тук.
— Ама че намек!
Капитанът повдигна длан за тишина:
— Единственият важен въпрос сега е — Марс или Луната? И на двете места ще имат нужда от нас. Не искам да ви влияя. — Но това едва ли бе възможно. Всички знаеха къде иска той да отидат. — Така че първо искам да чуя вашето мнение.
Първото гласуване беше Марс — 9 гласа, Луната — 9, Не зная — 1, а капитанът се въздържа от гласуване. Всяка страна се опитваше да привлече към себе си единствения отговор „Не зная“ — дошъл от корабния стюард Сони Джилбърт. Той бе живял на „Голиат“ толкова дълго, че на практика нямаше друг дом. Тогава се намеси Дейвид.
— Има алтернатива.
— Какво имаш предвид? — попита Капитан Сингх малко рязко.
— Тя е почти очевидна. Макар че АТЛАС е разрушен, ние все още имаме шанс да спасим Земята, ако използваме „Голиат“ за ускорител. Според моите изчисления все още имаме достатъчно останало гориво — в резервоарите си и в онези, които оставихме на Кали, за да го отклоним. Но трябва да започнем изтласкването веднага. Колкото повече чакаме, толкова по-малка е вероятността за успех. Засега тя е 95%.
За миг на мостика настъпи невярващо мълчание, в което всички си задаваха въпроса: „Защо аз не се сетих за тази възможност?“ — и веднага си отговаряха сами: Дейвид бе запазил самообладание — ако тази дума можеше да се употреби за него, докато всички хора на борда се намираха в състояние на шок. Имаше известни преимущества в това да си Легална личност (Не човек). Макар че Дейвид не познаваше обичта, той също така не познаваше и страха. Щеше да продължи да разсъждава логично дори в деня на Страшния съд.
33
СПАСЕНИЕ
— Имаме късмет — докладва Тирон Флетчър.
— Дано да е така. Сега много се нуждаем от него.
— Взривното устройство е било нагласено така, че да разруши фюжън генератора и бустерите без да могат да бъдат поправени и си е свършило работата добре. Ако се намирахме на Деймос, щях да ги оправя, но тук не мога. После, взривът е разкъсал първия и втория резервоари, така че сме изгубили 30 килотона гориво. Но блокиращите клапи в тръбите също са си свършили работата и останалият водород е непокътнат.
За първи път от часове насам капитан Сингх си позволи да се надява. Но все още оставаше да се решат много проблеми и да се извърши огромна работа. „Голиат“ трябваше да се отвесно върху Кали, а около него да се построи нещо като платформа, която да предава тласъка на астероида. Флетчър вече бе програмирал строителните си роботи да се заемат с тази задача, като използват железни пръти и греди от разбития АТЛАС.