— Най-щурата работа, която съм вършил някога — повтаряше той. Чудя се какво ли щяха да кажат добрите старчоци от някогашния център Кенеди, ако можеха да видят как един мост държи някакъв космически кораб с главата надолу?
— Как бихме могли да приложим такова определение за „Голиат“? — отбеляза Сър Колин Дрейкър доста нелюбезно. — Никога не съм бил сигурен кой е предния край и кой задния. Но спокойно би могъл да определиш накъде се движи една ракета, конструирана през двайсети век, само като я погледнеш. Просто като я погледнеш!
Но колкото и странен да изглеждаше резултатът за всеки човек, с изключение на космическите инженери, Торин Флетчър имаше право да се гордее с творението си. Дори и в извънредно слабото гравитационно поле на Кали задачата му бе направо непосилна. Наистина, тук десетхилядитонен резервоар с гориво тежеше само тон и можеше — но много бавно! — да бъде повдигнат и положен на мястото си с помощта на удивително малък кран и въжета. Веднъж задвижена, тази огромна маса обаче ставаше смъртоносна за живи същества, чиито мускули и инстинкти бяха възникнали и действали в съвършено различна среда. Беше трудно да се повярва, че тук един бавно движещ се обект просто не може да бъде спрян при никакви обстоятелства и че може да превърне в палачинка всеки, който не успее да се отмести навреме.
Но благодарение на комбинацията от сръчност и късмет, не се случиха никакви сериозни инциденти. Всяко движение биваше внимателно отрепетирано във виртуална симулация, за да се избегнат евентуалните изненади, докато накрая Флетчър каза:
— Готови сме.
И всички неизбежно имаха чувството за нещо deja vu4, докато течеше второто предстартово броене. Но този път съществуваше и чувството за опасност. Ако нещата тръгнеха зле, те нямаше да се намират на безопасно разстояние от астероида. Щяха да бъдат част от него, макар че най-вероятно никога нямаше да го разберат. Вече бяха минали няколко седмици от истинското пробуждане на „Голиат“ и хората на борда усещаха вибрациите на плазмения двигател, работещ на пълна тяга. Особено когато, на равни интервали, те улучваха резонантната честота на „Голиат“ и целият кораб потрепваше, това нямаше как да не бъде забелязано.
Цифрите по отчитащия скоростомер бавно се изкачваха нагоре докато достигнаха величина малко над една микрогравитационна единица, която бележеше максималната безопасна изтласкваща стойност. Милиардите тонове на Кали бавно се помръдваха. Скоростта й щеше да се променя всеки ден с почти един метър в секунда и щеше да се отклони от първоначалния си път с четиридесет километра. Това бяха направо тривиални величини в сравнение с космическите измерения за пространство и скорост, но напълно достатъчни, за да превърнат смъртта в надежда за живот за милионите хора на далечната Земя.
За нещастие „Голиат“ можеше да задейства двигателя си само в продължение на тридесет минути по време на краткия четиричасов ден на Кали; ако действието на двигателите продължеше повече от това, въртенето на астероида щеше да започне да компенсира постигнатото. Това бе едно влудяващо ограничение, но нищо не можеше да се направи.
Капитан Сингх изчака да приключи първият сеанс по изтласкването, преди да изпрати съобщението, което целият свят очакваше.
— Докладва „Голиат“. Успешно започнахме операция на изтласкване. Всички системи функционират нормално. Лека нощ.
После предаде управлението на Дейвид и заспа нормално за първи път след разрушаването на АТЛАС. Скоро засънува, че на Кали е започнал нов ден и че двигателят на „Голият“ действа напълно според плана.
Събуди се, установи, че това не е сън и отново заспа.
34
РЕЗЕРВЕН ПЛАН
Въпреки че многоуважаваната космическа програма, наречена Въздушни Сили Едно бе по-стара от повечето мъже и жени, седнали около масата за конференции, разположена в историческата зала, тя бе поддържана с грижа и любов и функционираше гладко. Обаче се използваше много рядко и това беше първият случай, когато всички членове на Световния съвет се бяха събрали заедно. Присъстващите там технически съветници обикновено осъществяваха работните си контакти по телекомуникационните вериги; но това не беше обичаен работен контакт и те никога досега не бяха носили на плещите си такава тежка отговорност.
— Всички сте получили резюме от доклада на моя технически екип — каза генералният директор по въпросите на енергията. — Не беше лесно да открием инженерните проекти — повечето са били умишлено унищожени. Обаче общите принципи са ни известни — Имперският военен музей в Лондон (досега не го бях чувал) има пълен двадесет мегатонен модел, разбира се разглобен. Но няма никакъв проблем да бъде сглобен, ако можем да произведем необходимите материали навреме. С какво разполагаме?