Датата, на която човечеството евентуално можеше да си отдъхне, бе обявена много преди това, и с нейното приближаване, всякаква обичайна работа на Земята замря. Извършваха се само най-необходимите услуги до момента, когато СПЕИСГАРД обяви очакваната с нетърпение новина, че Кали ще премине само през най-горните слоеве на атмосферата, като с това ще предизвика единствено зрелищен фойерверк.
Навсякъде по света се състояха спонтанни благодарствени празненства. Вероятно нямаше нито един човек на планетата, който да не празнува по някакъв начин. Разбира се, „Голиат“ бе затрупан с поздравителни телеграми.
Те бяха приемани с благодарност, но капитан Сингх и неговият екипаж все още не бяха готови да се отпуснат.
Да се закачи само атмосферата, това не беше достатъчно. На „Голиат“ възнамеряваха да продължат изтласкването, докато изведат Кали до положение, при което астероидът да премине поне на хиляда километра от Земята.
Само тогава победата можеше да бъде напълно гарантирана.
36
АНОМАЛИЯ
Кали беше навлязъл навътре в орбита около Марс, все още набирайки скорост в полета си към Слънцето, когато Дейвид докладва първата аномалия. Тя се получи по време на един от периодите на изчакване, само няколко минути преди „Голиат“ да започне поредното изтласкване.
— Дежурен офицер — каза компютърът. — Отбелязвам леко ускорение. Едно цяло и две десети микрогравитационни единици.
— Но това е невъзможно.
— Вече е едно цяло и пет — продължи Дейвид невъзмутимо. — Получава се флуктуация. Спадна до единица. Сега спря. Мисля, че трябва да уведомите капитана.
— Съвсем сигурен ли си? Покажи ми отчетите.
— Ето ги.
На главния монитор се появи начупена линия, която се издигаше рязко нагоре и после също тъй рязко спадаше до нула. Нещо, но не „Голиат“ придаваше на Кали нищожно, но доловимо ускорение. То бе продължило малко повече от десет секунди.
Първият въпрос на капитан Сингх, когато отговори на повикването от мостика, беше:
— Можете ли да определите точно откъде идва?
— Да. Ако съдим по вектора, от обратната страна на Кали. В точка L4 от контролната решетка.
— Събуди се, Колин. Трябва да отидем да погледнем. Може да е метеоритен удар.
— С продължителност само десет секунди?
— Хм. О, здравей, Колин. Чу ли вече за станалото?
— Да, по-голямата част…
— Имаш ли някаква теория?
— Очевидно Преродените фанатици са кацнали и се опитват да развалят добре свършената работа. Но двигателят им има належаща нужда от поправка, ако се съди по тази крива тук.
— Идеята ти е находчива, но ми се струва, че щях да ги забележа, ако бяха дошли. Ще се срещнем на изходния шлюз.
От рождения ден на Сър Колин Дрейкър насам не бе имало особена нужда да се излиза надалеч от кораба. Всички дейности бяха съсредоточени в обсег само от неколкостотин метра. Докато шейната отнасяше Сингх, Дрейкър и Флетчър към нощната половина на астероида, геологът отбеляза:
— Вече почти се сещам какво може да е това. Щях да се сетя и по-рано, ако не ми бяха попречили всичките странични фактори… Господи! Виждате ли това, което виждам аз?
Издигнало се в небето, далеч пред тях се виждаше нещо, което Сингх не бе наблюдавал, откакто напусна Земята преди десетилетия — и което при никакви обстоятелства не би могло да съществува на Кали. Това, невероятно, но несъмнено беше дъга.
Взрян в невъзможното небе, Флетчър изтърва управлението на шейната. После спря мотора и шейната започна бавно да се спуска на повърхността.
Дъгата избледняваше бързо. Докато шейната опря Кали със силата на падаща снежинка, тя изчезна напълно.
Сър Колин пръв наруши изпълненото със страх мълчание:
— „И тогава Господ каза: издигнах дъгата си в небето, и тя ще бъде знак за обета между мен и Земята… И никога вече водите няма да се надигнат в потоп и да унищожат живота.“ Странно е, че съм го запомнил — от момче не съм чел стара християнска библия. Само се надявам дъгата да е също такъв добър знак за нас, какъвто е била за Ной.
— Но откъде се е взела? Как?
— Карай бавно, Торин, и ще ти покажа. Кали се пробужда.
37
СТРОМБОЛИ
Геолозите, за разлика от физиците и астрономите, рядко се прославяха, поне в работата си. Сър Колин Дрейкър въобще не бе пожелавал да става известен, ала никой на борда на „Голиат“ вече не можеше да избегне тази участ.
Той не се оплакваше; чувстваше, че е получил най-доброто, което работата и животът можеха да му предложат. Никой не си позволяваше да го притеснява с молби за неща, които той не искаше да изпълни, или ангажименти, които не желаеше да приеме. Но с удоволствие излъчваше редовния си коментар („Колин на Кали“, както го наричаха всички) по вътрешната информационна мрежа. Този път той наистина имаше сензационна новина.