— Кали вече не е инертна маса метал, скали и лед. Тя се събужда от дългия си сън.
— Повечето астероиди са мъртви — напълно пасивни небесни тела. Но някои са останки от древни комети и когато се приближат до Слънцето, си спомнят за своето минало… Ето една от най-известните „живи“ комети, Халеевата. Това изображение е направено през 2100 година, когато тя е била най-отдалечена от Слънцето, и се е намирала точно зад орбитата на Плутон. Както виждате тя силно напомня на Кали — една несиметрична купчина скали. Както вероятно знаете, ние я последвахме по време на цялата й седемдесет и шестгодишна обиколка около Слънцето, за да наблюдаваме промените, които претърпява. Ето я тук, минава покрай орбитата на Марс. Каква огромна разлика, тя започва да се затопля след дългата си зима! Замръзналите ледове — вода, въглероден двуокис, цяла смесица от въглеводороди са започнали да се изпаряват и са разчупили външната покривка. Тя започва да бълва вода като кит… И ето сега, те са оформили облак около нея. Камерата се изтегля назад — виждате ли как се оформя опашката й в посока, обратна на Слънцето, като ветропоказател в бурята на неговите пламъци…
— Някои от вас сигурно си спомнят какво зрелище представляваше кометата през 2061 година. Но тъй като се изпарява по този начин от векове, представете си само какво зрелище е била като съвсем млада комета! Преди битката при Хейстигс през 1066 тя е засенчила небето, а дори и тогава навярно е била само бледо подобие на предишното си великолепие. Това е единствената останала днес следа от миналата й активност…
Кадърът заподскача, докато ръчната камера, разположена на космическата шейна се плъзгаше по повърхността на Кали само от няколко метра височина. Доскоро надупчения въгленочерен терен, сега бе изпъстрен с бели петна, като от наскоро паднал сняг. Петната бяха събрани около широка дупка на повърхността на астероида, над която се рееше едва доловима мъгла.
— Това се е събрало малко преди местния залез. Кали се е затопляла през целия ден. И сега е готова да избухне. Гледайте!
— Също като гейзер на Земята, ако сте виждали някога такова нещо. Но забележете, че нищо не се връща обратно. Всичко излита в космоса. Гравитацията тук е прекалено слаба, за да върне изхвърлената материя обратно. И всичко трае само тридесет секунди, макар че изригванията могат и да станат по-дълги и помощни с приближаването на Кали към Слънцето. Спокойно можем да кажем, че си имаме собствен мини-вулкан, задвижван със слънчева енергия! Решихме да го наречем Стромболи. Но материята, която той изхвърля е доста студена. Ако сложите длан върху нея, ще получите измръзване, а не изгаряне. Вероятно това е последното издихание на Кали. При следващата си обиколка около Слънцето тя ще бъде съвсем мъртва.
Сър Колин се поколеба за миг преди да изключи камерата. Изкушаваше се да добави: „Ако има друга обиколка около Слънцето.“ Щяха да минат седмици преди да стане сигурен, че страховете му са основателни и би било глупаво — не, направо престъпно да всява ненужна паника, докато светът се опитва да си отдъхне.
Въпреки че Кали бе все още в центъра на общественото внимание, тя вече не представляваше символ на обречеността, а Главно Доказателство за „Изпитанието на века“. Месеци пред това, водачите на хрисляма бяха разкрили „преродените“, извършили саботажа и ги бяха предали на АСТРОПОЛ, но те упорито отказваха да се защитават. Имаше и друг проблем. Къде ли би могло да се намерят непредубедени съдебни заседатели? Без съмнение не на Земята, нито пък на Марс.
Пък и каква ли би била най-подходящата присъда за убийства на планета? Това съвсем очевидно бе престъпление без прецедент в историята…
И навярно съдът нямаше да има особено значение, ако Кали застрашаваше отново живота еднакво и на виновни и на невинни. Ликуването можеше и да се окаже преждевременно. Най-вероятно екзекуцията просто бе отложена.
38
ФИНАЛНА ДИАГНОЗА
„Калитресенията“ ставаха все по-чести, макар и като че ли все още безвредни. Ставаха винаги долу-горе по едно и също време на краткия ден на астероида, малко преди въртенето му да отнесе Стромболи на нощната страна. Очевидно, мястото около минивулкана събираше топлина през всички часове на деня и направо завираше преди падането на нощта.
Обаче, и точно това тревожеше Сър Колин, който бе споделил опасенията си само с капитан Сингх, изригванията започваха все по-рано, продължаваха все повече и ставаха все по-мощни. За щастие, засега бяха ограничени само в една област, разположена на обратната страна, почти противоположно на „Голиат“; на други места нямаше никакви прояви.