— Колин, ти виждаш ли ги?
Да, капитане — отговори ученият от своята спасителна капсула. — Този подпорен крак е хлътнал на около метър. Проверих лично всички подложки и се кълна, че бяха разположени на здрава скала. Може ли да отида там да погледна?
— Още не. Дейвид, докладвай целостта на кораба!
— Всичкият въздух от предната секция е излетял. Когато стана пробивът, ние се ударихме в Кали достатъчно силно, за да се появи изтичане на въздух. Няма други щети по „Голиат“, но когато корабът се отмести, част от платформата проби резервоар 3.
— Колко водород сме изгубили?
— Цялото количество. Шестстотин и петдесет тона.
— По дяволите. Това включва и спасителните ни запаси. Е, добре. Хайде да разчистваме бъркотията.
— Капитан Сингх докладва на СПЕЙСГАРД. Имаме проблем, но все още не е много сериозен. Изглежда, че непрекъснатият натиск, който упражняваме, е отслабил повърхността на Кали точно под кораба и част от почвата поддаде. Още не можем да разберем точно защо, но има малко хлътване — около един метър. Единствената повреда по корпуса на „Голиат“ е полученият теч в едно от отделенията, което бе поправено лесно. Обаче изгубихме цялото си останало гориво и не можем да изтласкваме повече Кали. За щастие, както знаете, минахме в безопасна орбита преди няколко дни. Според последните изчисления ще минем на около хиляда километра от Земята — естествено при положение, че Стромболи не ни изтласка обратно в опасна орбита. Но за щастие изригванията му започват да намаляват. Сър Колин счита, че е изпуснал всичката си пара — в буквалния смисъл на думата… Тази катастрофа, т.е. инцидент означава, че не можем да напуснем Кали. Това обаче също не е проблем. Ще заобиколим около Слънцето и ще изчакаме кораба-близнак „Херкулес“ да ни настигне, докато още стоим на „един крак“. Всички са запазили добро присъствие на духа и очакваме безопасно прелитане покрай Земята точно след тридесет и четири дни. Капитан Сингх ви казва „довиждане“ от „Голиат“.
— Знаеш ли, Боб — каза Сър Колин — говориш като пилот на самолет от старите филми от двайсети век. „Дами и господа, пламъците, които виждате от страничните двигатели, са напълно нормални. Стюардесата ще дойде след малко да сервира чай, кафе и мляко. Съжалявам, че не можем да ви предложим нещо по-силно, но правилата не разрешават това. Акх-х…“
И макар че капитан Сингх не намираше ситуацията за много смешна, той трябваше да признае, че в дадени случаи чувството за хумор не вреди.
— Благодаря ти, Колин — отвърна той. — Развесели ме. Сега — и по-сериозно, моля те, мислиш ли, че имаме някакви шансове?
Сър Колин мигом стана сериозен.
— Ти четеш мислите ми. Всичко зависи от Стромболи. Надявам се, че се е изтощил, но пък с приближаването ни към Слънцето, той се затопля все повече. Дали наистина ще минем на достатъчно безопасно разстояние от Земята? Или пак ще се върнем в орбитата на сблъсъка? Един Господ само знае и нищо не можем да направим. Но едно е сигурно. Сега, като нямаме повече гориво, дори не можем да отлетим на безопасно разстояние. За добро или за зло всички сме заедно. Кали, „Голиат“ и Земята.
СЕДМА ЧАСТ
41
РЕШЕНИЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ
На борда на Главна Военновъздушна сила бе взето единодушното решение, че животът на двадесет човека не може да бъде по-важен от живота на три милиарда. Трябваше да се реши само едно: необходим ли е втори референдум?
Резултатът от първоначалното гласуване бе надделяващо „Да!“ Осемдесет и пет процента от човешката раса бяха предпочели да се надяват на сблъсък само с част от Кали, отколкото да рискуват с целия астероид. Но когато бе взето това решение се предполагаше, че дотогава „Голиат“ щеше вече да се е отдалечил на безопасно разстояние преди да възпламенят бомбата.
— Бих предпочел да запазя всичко това в тайна, особено като се има предвид какво са преживели капитан Сингх и екипажът му до този момент. Но, разбира се, трябва да има референдум.
— Боя се, че това, което казва заместникът по правните въпроси, е вярно — каза заместникът по управлението, който беше председател на тази сесия. — Неизбежно е — практически и морално. Когато взривим бомбата с бойна глава, вместо да я отклоним. По никакъв начин не бихме могли да запазим това в тайна. И тогава дори и да спасим света, имената ни ще бъдат завинаги записани в историята заедно с това на Пилат Понтийски.
И въпреки че не всички от Съвета разбраха точно за кого става дума, те закимаха в знак на съгласие. И когато няколко часа по-късно разбраха, че втори референдум няма да е необходим, си отдъхнаха с огромно облекчение.