Въпреки сериозността на ситуацията капитан Сингх се усмихна. Пословичната английска склонност към скромничене не беше изчезнала напълно.
— Има и още една възможност. Ракетата може да удари първо вас.
— Няма такава опасност. Ние знаем точната траектория на приближаване. И ще се изтеглим достатъчно встрани.
Сингх му подаде ръка:
— На добър час, Колин. Почти се изкушавам да дойда с вас. Но капитанът трябва да стои на кораба си.
До самия предпоследен ден духът на кораба бе необичайно висок. Робърт Сингх се гордееше с екипажа си. Само един от хората бе изкушен да превари неизбежното, но д-р Уордън спокойно го убеди да се откаже.
Всички всъщност бяха в много по-добра психическа, отколкото физическа форма. Задължителните упражнения при нулева гравитация с радост бяха изоставени, тъй като нямаше за какво повече да ги правят. Никой на борда на „Голиат“ не се надяваше, че отново ще му се наложи да понася гравитацията.
Нито пък се тревожеха за линията си. Сони направо надмина себе си, приготвяйки страхотни вкусотии, от които на всички им течаха слюнките и които при нормални обстоятелства д-р Уордън моментално би забранила. Макар че изобщо не си направи труда да провери този факт, тя предполагаше, че всеки е наддал средно с по десет килограма.
Добре е известен фактът, че наближаващата смърт увеличава сексуалната активност по някаква биологична причина, която в този случай не можеше да се приложи: нямаше да има следващо поколение, което да продължи вида. През тези последни седмици, далеч не въздържаният в сексуално отношение екипаж на „Голиат“ експериментираше с всевъзможни комбинации и размени. Те нямаха намерение да се размекват точно преди тази „лека нощ“.
И после някак изведнъж дойде последният ден и последният час. За разлика от повечето членове на екипажа, Робърт Сингх се приготви да го посрещне сам със своите спомени.
Но какво да си избере от хилядите часове спомени, които бе съхранил на мемочипове? Те бяха номерирани хронологично и по място на събитието, така че достъпът до тях беше лесен. Последният проблем в живота му щеше да бъде изборът на най-подходящия спомен. И някак си той не можеше да обясни защо това му се струваше жизнено важно.
Можеше да се върне на Марс, където Шърмейн вече бе обяснила на Мирел и Мартин, че няма повече да видят баща си. Марс бе неговият последен дом. Най-много съжаляваше за това, че никога нямаше да може да опознае добре малкия си син.
И все пак — първата любов е единствена. И това не можеше да се промени независимо от събитията, станали по-късно в живота на човека.
Той изрече своето последно сбогом, сложи каската на главата си и се върна при Фрейда, Тоби и Тигрет на брега на Индийския океан.
Дори ударната вълна не му направи впечатление.
44
ЗАКОНЪТ НА МЪРФИ
Генеалогията на откривателя на този закон е все още неизвестна (обвинителният пръст най-често сочи към ирландците), но все пак „Законът на Мърфи“ е един от най-известните в цялата инженерингова наука. Обикновено той се цитира така: „Ако нещо може да се развали, то непременно се разваля!“
Но има и едно следствие от закона, по-малко известно, но цитирано с още по-голяма жар: „Дори и да не може да се развали, то непременно се разваля!“
Още от самото начало изследването на Космоса бе предложило многобройни потвърждения на закона, някои от тях толкова странни, че приличаха на измислици. Телескоп за милиарди долари — осакатен от дефектен оптически контролен измервателен уред; спътник, изстрелян на погрешна орбита, защото някакъв инженер изключил няколко електрични вериги, без да каже на колегите си; контролно превозно средство, взривено от техниците по безопасността, защото лампичката им Работи/Не работи изгоряла…
Както се доказа впоследствие, бойната глава изстреляна срещу Кали била в пълна изправност и в абсолютна готовност да освободи енергия, еквивалентна на един гигатон тротил (плюс-минус петдесет мегатона). Инженерите си бяха свършили работата компетентно с помощта на рисунки и материали, запазени във военните архиви.
Но те работеха в извънредно тежки условия и вероятно не бяха осъзнали, че самото конструиране на бойната глава не е най-трудната част от мисията.
Да се стигне възможно най-бързо до Кали също не беше трудно. Само едно помръдване на пръста, и имаха каквото си поискат транспортно летателно средство. В този случай комбинираха няколко, за да образуват ракета-носител първа степен, а за последната използваха високооборотен плазмен двигател, който продължаваше да действа до последните няколко минути преди сблъсъка, когато управлението на ракетата ставаше автоматично. Всичко работеше прекрасно…