И все пак някои събития можеха да се предрекат с пълна увереност, особено за периоди от време, които са много дълги за човешките представи. Движението на планетите под въздействието на гравитационните сили на слънцето — и една на друга — бил класическият пример, на който Лаплас посветил своя гений, в случаите, когато не спорел на философски теми с Наполеон. И, макар че дълговечната стабилност на Слънчевата система не можела да бъде гарантирана, позицията на планетите можела да се изчисли за десетки хиляди години напред, и то с много малък процент грешка.
Бъдещето на Кали трябваше да се знае за няколко месеца напред, а допустимото отклонение в изчисленията се равняваше на диаметъра на Земята. Но сега, когато поставеният на астероида радиофар даваше възможност неговата орбита да бъде изчислена с необходимата точност, вече не оставяше място за съмнение — или надежда…
Не че Робърт Сингх си бе позволявал да се надява кой знае колко. Съобщението, което му докладва Дейвид, веднага щом то пристигна по инфрачервения лъч от ретранслационната станция на Луната, беше точно каквото той очакваше.
„Компютрите на СПЕЙСГАРД са изчислили, че Кали ще се удари в Земята след 241 дни и пет минути, плюс-минус двайсет минути. Все още се уточнява точното място на сблъсъка. Най-вероятно в областта на Тихия океан.“
И така, Кали щеше да се приземи в океана. Но това с нищо нямаше да намали размера на глобалната катастрофа. Можеше дори да стане по-лошо, когато високата един километър приливна вълна се сблъска с Хималаите.
— Потвърдих приемането — каза Дейвид. — Очаква се ново съобщение.
— Зная.
Едва ли съобщението трая повече от минута, но тя му се стори цяла вечност.
— Контролната кула на СПЕЙСГАРД вика „Голиат“. Разрешава ви се да започнете незабавно операция „АТЛАС“.
5
АТЛАС
Задължението на митичния Атлас било да попречи на небето да падне върху Земята. А задачата на изтласкващия модул „АТЛАС“, носен от „Голиат“, бе много по-проста. Той трябваше да задържи много по-малка част от небето.
Сглобен на Деймос, най-външния спътник на Марс, АТЛАС представляваше нещо като сбор от двигатели, прикрепени към задвижващи резервоари, които съдържаха 200 000 тона течен водород. И макар че неговите фюжън-двигатели можеха да генерират изтласкваща сила по-малка от тази на носача, изнесъл ракетата на Юри Гагарин в космоса, той бе в състояние да се движи без прекъсване не просто няколко минути, а цели седмици. Но дори и така, ефектът, който модулът щеше да има върху тяло с размера на Кали бе направо нищожен — промяна в скоростта от няколко сантиметра в секунда. Но това щеше да бъде съвсем достатъчно, ако всичко протечеше добре.
И беше жалко, че хората, които се бяха борили толкова упорито за — и против — Проекта АТЛАС, никога нямаше да научат резултата от своите усилия.
6
СЕНАТОРЪТ
Сенатор Джордж Ледстоун (Независим кандидат от западните щати) имаше една известна на всички ексцентрична привичка и, както сам весело признаваше, един скрит порок. Винаги носеше очила с масивни рогови рамки (без диоптър, разбира се), защото те влияеха положително върху свидетелите, които не бяха склонни да сътрудничат и почти никой от които не бе виждал подобно нещо във века на мигновената лазерна офталмологична хирургия.
А „скритият му порок“ — изключително добре познат на всеки — беше да стреля с пушка от стандартно олимпийско разстояние на стрелбището, разположено в една отдавна изоставена подземна ракетна установка близо до връх Чейен. От демилитаризирането на Земята насам, на такива действия не се гледаше с добро око, макар и да не се заклеймяваха публично.
Сенаторът одобри резолюцията на ООН, предизвикана от масовото изтребление на хора през двайсети век, която забраняваше притежаването, както от държави, така и от отделни лица, на оръжия, които биха могли да наранят повече от един взет на прицел човек. Въпреки това обаче често вземаше под прицела на презрителната си насмешка известния израз: „Оръжията са патериците на безсилните“.
„Не и за мен“ бе казал той по време на едно от безбройните си интервюта. (Журналистите го обичаха.) „Имам две деца и бих имал цяла дузина, ако законът го позволяваше. И не се срамувам да призная, че обичам добрата пушка — тя е произведение на изкуството. Когато направиш финалното движение с пръста си върху спусъка, за да дадеш изстрел и улучиш мишената право в средата — е, това чувство надали би могло да се сравни с нещо друго на света. И ако майсторската стрелба може да бъде заместител на секса, то аз избирам и двете.“