И точно тук възникна проблемът. Изтощеният от работа инженерен екип би трябвало да се поучи от един отдавна забравен инцидент от Втората световна война, 1939–1945 г.
За своята военна кампания срещу японската флота подводничарите на САЩ разчитали на нов модел торпедо. Това, разбира се, не било някакъв нов вид оръжие, тъй като торпедата били открити и подобрявани вече повече от век. И едва ли е било особено трудно да се разработи проект, при който бойната глава избухва, когато торпедото улучи целта.
Обаче отново и отново вбесените командири на подводниците докладвали, че торпедата не се възпламеняват. (Несъмнено и други командири биха направили същото, ако техните неуспешни опити не биха довеждали до собствения им провал.) От щаба на флота отказвали да им повярват. Считали, че са се прицелили зле: прекрасното ново торпедо било изпитвано многократно преди да влезе в действие, и т.н. и т.н.…
Подводничарите били прави. Грешката била още на чертожната дъска. Доста смутената контролна комисия открила, че възпламеняващата игла на носа на торпедото все се чупела преди да успее да изпълни своето доста просто задължение.
Ракетата, насочена към Кали, се удари в нея не с тривиалната скорост от няколко километра в час, а с повече от сто километра в секунда. При такава скорост един механичен детонатор би бил безполезен: бойната глава се върти прекалено бързо, за да може информацията за сблъсъка, придвижваща се със скоростта на звука в метална среда, да предаде своето смъртоносно съобщение. Естествено, инженерите знаеха това и бяха използвали една чисто електронна система за възпламеняване на бойната глава.
Но те си имаха по-добро извинение от това на Военноморската артилерия на Съединените щати: беше невъзможно да изпробват системата при реални условия.
Така че никой нямаше да научи точно защо ракетата не беше избухнала.
45
НЕВЪЗМОЖНОТО НЕБЕ
„Ако това случайно е адът или раят, си каза капитан Робърт Сингх, то те страшно приличат на собствената ми кабина в «Голиат».“
Той все още се опитваше да осъзнае невероятния факт, че е още жив, когато получи радостно потвърждение от Дейвид.
— Здравей, Боб. Доста трудно те събудихме.
— Какво? Какво се е случило?
Никой никога не бе програмирал Дейвид да се колебае като човек; това бе един от многото разговорни номера, които бе научил сам от личен опит.
— Честно казано и аз не знам. Съвсем очевидно, бомбата просто не избухна. Но се случи нещо много странно. Мисля, че ще е по-добре да отидеш на мостика.
Капитан Сингх, приел най-неочаквано отново командването на кораба, разтърси няколко пъти силно глава и с известна изненада установи, че тя все още стои на раменете му, Всичко изглеждаше абсолютно и невероятно нормално. Той дори изпита леко чувство на раздразнение, е, не чак разочарование. Изпитваше нещо като пълен спад на чувствата си сега, когато след разпиляването на цялата тази емоционална енергия, в опит да се помири със смъртта, се оказа, че е още жив.
Докато стигне до мостика вече бе приел реалността на ситуацията. Но не успя да запази самообладание за дълго.
Главният илюминатор все още създаваше илюзията, че между него и познатия пейзаж на Кали няма нищо ново. Тук нямаше никаква промяна; но отвъд се бе появило нещо, което изпълни капитан Сингх с такъв ужас, какъвто рядко бе изпитвал в живота си. Несъмнено за това отчасти бе виновно и особеното му емоционално състояние. Но дори и така едва ли някой би могъл да гледа небето над „Голиат“ без у него да надделее чувство на страхопочитание.
Надвиснал над силно извития хоризонт на Кали, и издигащ се пред очите му, се виждаше неравния пейзаж на един друг свят. За миг Робърт Сингх се почувства като на Фобос, откъдето човек гледаше право в гигантското лице на Марс. Но това привидение бе още по-голямо — освен това Марс бе застанал неподвижно в небето над Фобос и не се придвижваше неотклонно към зенита си, както това правеше този невъзможен небесен обект насреща му. А дали пък не се приближаваше? Те се опитваха да попречат на един космичен скитник да се сблъска със Земята. Да не би сега друг такъв да се готвеше да се сблъска с Кали?
— Боб. Сър Колин иска да говори с теб.
Сингх напълно бе забравил спътниците си. Той се огледа и с изненада установи, че повече от половината, екипаж се бе събрал около него на мостика и всички също се вглеждаха с удивление в небето.